Определение № 274 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2498/2019 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Д. Д. К., молба с вх. № 32822/03.08.2018 г. за отмяна на влязлото в сила решение № II-68/25.08.2016 г. по възз. гр. дело № 454/2016 г. на Бургаския окръжен съд – в частта, с която, като е потвърдено частично решение № 1748/10.11.2015 г. по гр. дело № 3122/2015 г. на Бургаския районен съд, на основание чл. 135 от ЗЗД са обявени за относително недействителни спрямо ищеца Н. Р. К., увреждащите го договори за дарение, сключени във формата на нотариален акт № ...... г., н. дело № ..... г. и нотариален акт № .... г., н. дело № .... г., двата на нотариус с рег. № ...., по силата на които ответникът Н. С. К. се е разпоредил в полза на ответниците С. Н. К. и Д. Н. К.-Ж., с притежаваното от него право на собственост върху недвижими имоти (подробно описани); и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото. В молбата, като основание за отмяна, се навежда това по чл. 304 от ГПК – молителката поддържа, че процесните по делото недвижими имоти били придобити от нея и ответника Н. К. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) и тя имала качеството на необходим другар по делото, но не била конституирана като страна в производството. Молителката твърди също, че узнала за влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна иска, на 07.06.2018 г., когато ѝ е било връчено съобщение за насрочване на опис на процесните имоти по изп. дело № 187/2018 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д. Н.. Ответникът по молбата за отмяна – ищецът по делото Н. К. в отговора си излага становище и съображения за недопустимост на молбата за отмяна, като подадена след изтичането на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и за неоснователност на същата. Във връзка с възражението за недопустимост се поддържа, че молителката е узнала за влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна иска, още през месец септември 2017 г. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист за присъдените разноски по делото, е било образувано предходно изп. дело № 390/2017 г. по описа на ЧСИ Д. Н.; че на 12.09.2017 г. на молителката е било връчено по реда на чл. 46 от ГПК – чрез съпруга ѝ, съобщение за насрочен опис на движими вещи, както и че на следващия ден 13.09.2017 г. тя е внесла по сметка на ЧСИ сумата 813.31 лв., предвид което с молба също от 13.09.2017 г. Н. К. е представил вносната бележка и е поискал спиране на изпълнението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената и служебна проверка намира за основателно възражението на ответника по молбата за отмяна за процесуална недопустимост на същата, като просрочена, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 - in fine от ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна на основание чл. 304 от ГПК тече от деня на узнаване от молителя на влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. В случая по делото се установява следното: С определение № 238/27.03.2017 г. по гр. дело № 177/2017 г. на III-то гр. отд. на ВКС не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № II-68/25.08.2016 г., чиято частична отмяна се иска, поради което последното е влязло в сила на 27.03.2017 г. В полза на ищеца (ответника в настоящото производство) Н. К. е издаден изпълнителен лист № 2833/01.06.2017 г. за присъдените му с влезлите в сила съдебни актове (решения и определение) по делото, разноски пред трите съдебни инстанции, дължими от ответниците Н., С. и Д. К.. Въз основа на изпълнителния лист, по молба на ищеца (ответника в настоящото производство) Н. К. е образувано изп. дело № 20178040400390 по описа на ЧСИ Д. Н.. Последният е изпратил на молителката Д. К. – в качеството ѝ на съпруг-недлъжник – съобщение за насрочен опис на движими вещи – СИО, което ѝ е редовно връчено на 12.09.2017 г. – чрез съпруга ѝ Н. К.. С вносна бележка от 13.09.2017 г. молителката Добра К. е внесла по сметка на ЧСИ Д. Н. в „Банка ДСК“ АД сумата 813.31 лв. и като основание за внасянето е посочила: „30 % по и.д. 390/2017 г. Н. С. К.“. Последният същия ден е подал молба с вх. № 19780/13.09.2017 г. по изп. дело № .... по описа на ЧСИ Д. Н., към която е приложил вносната бележка и е посочил, че внесената от молителката сума 813.31 лв. представлява 30 % от задължението, декларирал е, че всеки месец ще заплаща по 10 % от задължението и е поискал спиране на изпълнението, както и вдигане на запора върху неговата банкова сметка и върху автомобила, собственост на молителката – съпругата му Д. К.. При така установените обстоятелства, следва несъмненият извод, че след като молителката на 13.09.2017 г. е внесла по образуваното срещу съпруга ѝ и децата ѝ изпълнително дело, част от дължимите от тях разноски, присъдени с влезлите в сила съдебни актове по делото, тя е узнала за същите и за постановения с тях резултат по делото, включително – за влязлото в сила въззивно решение № II-68/25.08.2016 г., чиято частична отмяна иска, още тогава – на 13.09.2017 г., а не – както твърди в молбата си – едва на 07.06.2018 г., когато ѝ е било връчено – също в качеството ѝ на съпруг-недлъжник, последващо съобщение за насрочване на опис на процесните имоти по изп. дело № 187/2018 г. по описа на същия ЧСИ. Следователно, тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК е изтекъл на 13.12.2017 г. (сряда), а молбата ѝ за отмяна с вх. 32822/03.08.2018 г. е подадена повече от 7 месеца след изтичането на този срок. Като подадена след изтичането на преклузивния процесуален срок за това, молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати. При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата за отмяна, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в настоящото производство, а именно – сумата 1 500 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение