Определение № 131 от 15.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3745/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С постановено по настоящето дело решение № 347/ 12.06.2024 г. са уважени частично /за по 70 000 лв от пълен предявен размер по 100 000 лв/ предявените от Н. П. И., И. П. И., С. С. И. и И. П. И. против Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018 г. С решението Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат С. М. Н. 3 000 лв /три хиляди лева/ адвокатско възнаграждение за въззивното и касационното производство на основание чл.38 ал.2 ЗА. С молба вх.№ 12314/ 12.07.2024 г. процесуалният представител на ищците адвокат С. Н. е поискал изменение на така постановеното решение в частта за разноските. Искането е основано на следните обстоятелства: в определеното възнаграждение не е включен дължимия ДДС; възнаграждението следва да бъде определено за всяко от представляваните от него лице и за всеки иск поотделно; възнаграждението не съответства на определените в Наредба № 1 на ВАдвС минимални размери на адвокатските възнаграждения, според която за всяка инстанция, за всеки ищец и за всеки иск му се дължи възнаграждение от 7 500 лв, общо 72 624 лв с ДДС. Счита, че е налице основание за изменение на влязлото в сила решение в частта за разноските, като му бъде присъдено възнаграждение 60 000 лв с ДДС за въззивната и касационната инстанция и 12 624 лв с ДДС за защита на ищците пред първата инстанция. Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД оспорва молбата като поддържа, че уважаването й ще доведе до неоснователно обогатяване на адвоката. Счита, че Наредба № 1 на ВАдвС е неприложима с оглед постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/ 2022 г. Поддържа, че възнаграждението е определено в размер, който е значително по-голям от този, определян в практиката на ВКС в сходни случаи. Молбата е допустима, съгласно окончателното определение на Върховен касационен съд, ІV-то г.о. № 37/ 07.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 4812/ 2024 г., а разгледана по същество, тя е частично основателна. Основателно е възражението на ответната страна за неприложимост на Наредба № 1 на ВАдвС минимални размери на адвокатските възнаграждения. С решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 е установено, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Постановено е също, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. В съответствие с това решение на СЕС е установена и национална съдебна практика /определение № 6015/ 20.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 2577/ 2024 г., ІІ г.о. и цитираните в него/, според която съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредбата. От значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Значими за преценката на сложността на делото са и вида и броя на предявените искови претенции и тяхното съединяване, тъй като с изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е съобразено със сложността на делото преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело, включително и когато тя възложена при субективно съединени искове. В хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно, но в хипотезата на субективно съединени искове това правило следва да бъде приложено съобразно спецификите на конкретния случай. По настоящето дело са предявени субективно съединени искове, всеки от които изисква идентични усилия за защита. Това не обуславя присъждане на възнаграждение в по-голям размер в сравнение с хипотеза, в която е предявен един иск – свършената работа е същата. Действията на адвокат С. Н. по касационното производство се изчерпват с изготвяне на отговор срещу касационната жалба на два листа – той дори не се е явил в проведеното открито съдебно заседание по делото. Във въззивното производство действията на адвокат Н. се изчерпват в подаване на отговор на въззивната жалба и явяване в едно съдебно заседание с продължителност 5 минути, в което е взел становище по хода на делото и за неоснователност на жалбата и е последвала пледоария от три изречения, която препраща към отговора на касационната жалба. За тези усилия възнаграждение от 3 000 лв за въззивното и касационното производство съдът намира за адекватно. Основателно обаче е искането за определяне на дължимо в първоинстанционното производство възнаграждение за оказаната от адвокат Н. безплатна правна помощ. Съдът е пропуснал да определи такова, макар да е отменил въззивното решение в частта за разноските. По т.д.№ 131/ 2021 г. на Силистренски окръжен съд адвокат Н. е изготвил исковата молба, явил се е в три съдебни заседания с разпити на свидетели и вещи лица и е взел становище по съществото на делото, без изготвяне на писмена защита. Делото не съставлява фактическа сложност – ответниците не са оспорвали основанието на иска, налице е влязла в сила присъда, ангажираща наказателната отговорност на виновния за смъртта на наследодателя на ищците водач на МПС. Делото не съставлява и правна сложност – спорът се е концентрирал до наличието на съпричиняване и неговата степен и до размера на дължимите обезщетения. С оглед тези обстоятелства съдът определя дължимото в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение в размер 3 000 лв, които ответникът следва да бъде осъден да заплати. Неоснователно е искането за начисляване на ДДС. Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност – арг. чл.2 т.1 ЗДДС. По изложените съображения и на основание чл.248 ал.1 ГПК съдът