Определение № 5717 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3857/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 във вр. с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Илто 17“ ООД, Сдружение с нестопанска цел „Черно море 2005“, И. Б. Я. и И. Н. Я., подадена чрез упълномощения адвокат Х. Джавгова, срещу определение № 2823 от 12.03.2025 г., постановено по адм. дело № 502/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-25-7706-29/20.02.2025 г. на Областния управител на област с административен център – Варна. Частните жалбоподатели поддържат становище за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Изразяват несъгласие с правния извод на съда, че не са доказали твърдените вреди, които ще настъпят вследствие на предварителното изпълнение. Считат, че в определението не е обсъдена възможността адресатите на оспорения административен акт да се преместят срещу непосилен за повечето от тях наем на пристанище Север експорт, на което включително няма места за настаняване на всички рибари от лодкостоянката на изземвания имот. Жалбоподателите сочат, че както адресатите на заповедта, така и повечето лица, регистрирани в Сдружение „Черно море 2005“ имат за основна дейност риболов, с който изкарват прехраната си и след като процесният имот се изземе от сдружението, това неимоверно ще нанесе на всички участници в него същата вреда. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното определение и спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-25-7706-29/20.02.2025 г. на областния управител на област Варна. Ответникът – областен управител на област Варна, в представено по делото писмено възражение чрез пълномощника юрисконсулт Г. Панайотова, изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради което прави искане за оставяне в сила на обжалваното определение. Представя заповед № РД-25-7706-62/07.04.2025 г. на областния управител на област Варна, с която е удължен срокът на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК и от страни, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на частната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано във връзка с оспорване на заповед № РД-25-7706-29/20.02.2025г. на областния управител на област Варна, с която, на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във вр. с чл. 32, ал.1 от Закона за администрацията /ЗА/, е разпоредено изземването от „Илто 17“ ООД, Сдружение с нестопанска цел „Черно море 2005“, И. Б. Я. и И. Н. Я. на имот – частна държавна собственост, описан в Акт за частна държавна собственост № 10045/25.08.2020 г., находящ се в гр. Варна, район „Младост“ № 83, представляващ ПИ с ид.10135.3514.856 по КККР на гр. Варна, вид територия – урбанизирана, начин на трайно ползване – за водна спортна база, площ – 607 кв.м., стар номер – 3514.593; определен е 21-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта от датата на връчването й; определена е дата за принудително изпълнение на заповедта – 28-мия ден от датата на връчване на заповедта. С допълнително искане от 11.03.2025 г. жалбоподателите са направили искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. След преценка на конкретните съображения в направеното искане и представените с него писмени доказателства, съдът е стигнал до извод, че по отношение на физическите и юридически лица – членове на СНЦ „Черно море 2005“ не може да се твърди противопоставим на защитения от закона обществен интерес, тъй като същите не са адресати на заповедта. Макар за тях да са налице данни, че са членове на сдружението /съгласно приложените към искането протокол от Общото събрание от 04.02.2021 г. и актуален списък на членовете на сдружението към 02.03.2025 г./, по съображения изведени от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮНЦ/, първостепенният съд е преценил, че сдружението има самостоятелна правосубектност от момента на вписването му в Регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията към министъра на правосъдието. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че дори да се приеме, че вредите по смисъла на чл.166, ал. 2 АПК могат да настъпят за членовете, от една страна липсват представени доказателства за това на какво основание, свързано с членството в сдружението, те ползват лодкостоянката в процесния поземлен имот, а от друга - по отношение на тях не са представени доказателства, които безспорно да установяват вида и размера на вредите, които се твърди, че ще претърпят. Обсъдено е, че приложените за част от членовете нотариално заверени декларации и Въпросници за икономическа статистика на риболовните кораби в Черно море през 2024 г. /приложение № 1 към заповед № РД-468/04.12.2024 г./ касаят статистическа информация, без обаче към тях да са представени първичните източници на отразените данни, конкретно за размера на приходите, за да бъде обоснован размер на твърдените вреди. На следващо място първоинстанционният съд е преценил, че доказателства не са представени и във връзка с твърденията за вреди, които ще претърпят работещите на трудов договор в търговските дружества – както от жалбоподателя „Илто 17“ ООД, така и от други членове на СНЦ „Черно море 2005“. Според съда вреди от категорията на значителни и труднопоправими не се доказват и по отношение на самото Сдружение „Черно море 2005“, защото от публикувания в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията Устав на сдружението и при съобразяване на разпоредбите на чл. 3, ал. 4, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ, не става ясно и липсват доказателства за това на какво основание неговите членове /физически и юридически лица/ използват рибарското пристанище, изградено в процесния ПИ, за осъществяване на дребномащабен и промишлен риболов, как тази стопанска дейност се отнася към общественополезната, за която е учредено Сдружението и как предварителното изпълнение на заповедта ще ограничи или попречи на постигането на целите на ЮЛНЦ. Административният съд е приел, че по отношение на самото СНЦ „Черно море 2005“ нито са наведени твърдения, нито се представят доказателства, че ще претърпи значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта. Такива твърдения не са били направени и не са ангажирани доказателства включително по отношение на И. Б. Я. и И. Н. Я. в качеството им на физически лица. На последно място, според решаващия съд, са недоказани и твърденията, че от предварителното изпълнение на заповедта „Илто 17“ ООД ще претърпи значителни или трудно поправими вреди – ще бъде лишено от приходи от риболов в размер на 91768,00 лв. годишно, по изложените вече съображения за характера на Въпросника за икономическа статистика на риболовните кораби в Черно море за 2024 г. Обсъдени са подробно представените доказателства за притежаваните от дружеството плавателни съдове, но е счетено, че приложените към искането за спиране отговори от рибарски и яхтени пристанища, и пристанища със специално предназначение до СНЦ „Черно море 2005“ не обосновават извод за наличие на интерес, противопоставим на защитения от ЗДС. Видно от публичния регистър на пристанищата в района на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, в него са вписани общо 20 пристанища, които предлагат пристанищни услуги по домуване или приставане на плавателни съдове и поради това остава недоказано твърдението за липса на свободно място, на което да бъде откаран плавателния съд на „Илто 17“ ООД, респ. на другите членове на Сдружението. В тази връзка първостепенният съд е приел за основателно твърдението на ответния административен орган, че житейското неудобство от преместване на плавателните съдове и освобождаване на държавния имот, не може да обоснове основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение. Според решаващите изводи на съда ангажираните от молителите доказателства не оборват презумпцията на закона за необходимост от допускане на предварително изпълнение на заповед № РД-25-7706-29/20.02.2025 г. на областния управител на област Варна, поради което искането за спиране е оставено без уважение. Обжалвано определение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 80, ал. 3 ЗДС изрично постановява, че обжалването на заповед за изземване на имот - държавна собственост не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. По този начин законодателят е въвел изключение от общото правило в административното правораздаване, въведено в чл. 166, ал. 1 АПК, че оспорването спира изпълнението. Презюмирал е наличието на важни държавни и обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт. Съгласно чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК основание за спиране на предварителното изпълнение е налице, когато то би причинило на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение. При това значителните или трудно поправими вреди не могат да се презюмират, а следва да се конкретизират, като се представят доказателства за тях. Настоящият съдебен състав намира, че представените по делото доказателства не установяват евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, която по своята същност, степен и резултат да е противопоставима на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от изземването. Изцяло се споделят изводите на първостепенния съд за характера на Въпросниците за икономическа статистика на риболовните кораби в Черно море през 2024 г., които са приложени към искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Тези въпросници са статистически документи, целта им е да осигурят индикативни данни за икономически анализи и не могат да служат за доказване на действителни приходи за данъчни цели, а още по-малко за целите на настоящото производство. Въпросниците се попълват по данни, предоставени от самите лица и не са подкрепени с фактури, счетоводни отчети, банкови извлечения и др. Поради това тези документи нямат обвързваща доказателствена сила относно реални приходи на физическите и юридически лица – членове на Сдружение с нестопанска цел „Черно море 2005“, както и на „Илто 17“ ООД, следователно не могат да обосноват твърдените от тях вреди, представляващи размера на приходите, от които ще бъдат лишени. Според настоящата касационна инстанция при преместване на рибарските лодки на друго пристанище не би се стигнало до преустановяване на дейността по дребномащабен и промишлен риболов, а единствено до евентуалното изменение на приходите от нея, с оглед заплащане на месечни такси за пристанищни услуги. В частната жалба са описани таксите на „СЕВЕР – ЕКСПОРТ“ ООД, гр. Варна, за които са твърди, че са непосилни за лицата, осъществяващи стопански риболов. За таксите обаче не са представени доказателства относно начина на ценообразуване, както и за какви плавателни съдове важат. Освен това, както основателно е отбелязал и първостепенният съд, според публичния регистър на пристанищата в района на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, в него са вписани 5 рибарски пристанища по смисъла на чл. 107 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/, 7 яхтени пристанища по смисъла на чл.108 ЗМПВВППРБ и 8 пристанища със специално предназначение по смисъла на чл.109 ЗМПВВППРБ, т.е. общо 20 пристанища, които предлагат пристанищни услуги по домуване или приставане на плавателни съдове. По делото не са налице данни какви са месечните такси за пристанищни услуги на пристанища, различни от „СЕВЕР – ЕКСПОРТ“ ООД, гр. Варна, така че да бъде надлежно обоснована значителна финансова тежест за жалбоподателите от преместване на лодките. Не са налице и доказателства, че по-голямата част от тези пристанища не разполагат с места за разполагане на плавателните съдове срещу заплащане на съответната наемна цена. Поради това неоснователно частният жалбоподател твърди, че съставът на първостепенния съд не е преценил правилно всички представени доказателства в тяхната съвкупност. Верни са изводите на Административен съд – Варна досежно липсата на надлежна обосновка за евентуалните вреди, които самото Сдружение с нестопанска цел „Черно море 2005“ ще претърпи от предварителното изпълнение на заповед № РД-25-7706-29/20.02.2025 г. на Областния управител на област Варна. При така обявените цели на ЮЛНЦ, действително остава неизяснен въпросът на какво правно основание неговите членове използват рибарското пристанище, изградено в ПИ с ид.10135.3514.856 по КККР на гр. Варна за дребномащабен и промишлен риболов. Основателно съдът е отбелязал, че според чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели, а съгласно ал. 4 предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел. Според данните, публикувани в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ по индивидуалната партида на „Черно море 2005“, ЕИК 148012586, в учредителния акт не е регламентиран конкретен предмет на стопанската дейност, а в обявените от сдружението актове не фигурират годишни финансови отчети, които да свидетелстват за осъществявана стопанска дейност. Ето защо не се доказва как предварителното изпълнение на заповедта ще ограничи или попречи на постигането на вписаните цели на ЮЛНЦ. Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че с възражението си ответният административен орган е представил заповед № РД-25-7706-62/07.04.2025 г. на областния управител на област Варна, издадена във връзка с молба от настоящите жалбоподатели с вх. № РД-25-7706-29(5)/31.03.2025 г. за удължаване на срока на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед по чл. 80, ал. 1 ЗДС. С тази последваща заповед се променят определените дати за принудителното изземване на процесния имот и съответно се предоставя значителен времеви порядък, в рамките на който за жалбоподателите е налице възможност да организират освобождаването му. Предоставеният нов срок за изземването на имота прави практически незащитима тезата на жалбоподателите, че времето за напускане на процесното пристанище е недостатъчно, за да намерят друго място, на което да бъдат откарани плавателните съдове. По тези съображения и след като не е установена опасност оспорващите да претърпят значителна или трудно поправима вреда от изземване на процесния имот, то не са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение. Поради това определението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,