Определение № 1983 от 25.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1623/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК. По делото е постъпила молба от касатора „Ново Финанс“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. Т. за изменение на определение № 767 от 11.03.2025 г. по т. дело № 1623/2024 г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските, като бъдат намалени от 6 000 лв. на 200 лв. Ответницата М. Я. Г. – П. чрез процесуален представител адвокат К. К. оспорва молбата по чл. 248 ГПК и прави възражение за нейната недопустимост поради подаването й извън предвидения едномесечен срок, евентуално за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските по чл. 248 ГПК е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК преклузивен срок. Съгласно посочената разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК намира приложение и по отношение на определенията, постановени по реда на чл. 288 ГПК. Предвид обстоятелството, че определение № 767 от 11.03.2025 г. по т. дело № 1623/2024 г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 198 от 26.02.2024 г. по гр. дело № 102/2023 г. на Апелативен съд – София в съответната посочена част и „Ново Финанс“ ООД е осъдено да заплати на адвокат К. П. К. на основание чл. 38, ал. 2 връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата 6 000 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие в касационното производство, е влязло в сила на 11.03.2025 г. като необжалваемо, срокът за неговото изменение в частта за разноските е започнал да тече от 11.03.2025 г. Молбата за изменение на постановеното от ВКС определение е подадена на 22.04.2025 г. чрез „Ин Тайм“ ООД, т. е. след предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК преклузивен едномесечен срок, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение