Определение № 139 от 17.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2003/2014 г.
ВКСII гражданско отделение17.04.2014 г.докладчик Веселка Марева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение № 354 от 14.01.2014г. по гр.д. № 6476/2013г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата на Д. С. М. от [населено място] за отмяна на решение № 813 от 05.12.2012г. по гр.д. № 1948/2011г. на Кюстендилски районен съд, потвърдено с решение от 25.04.2013 г. по гр. дело № 96/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта му за „намаляване на иска по чл. 45 от ЗЗД от 1000 лв. на 450 лв.”, както и в частта, с която е уважен иска на по чл. 50 ЗЗД в размер на 450 лв. ведно със законната лихва от 12.07.2011 г. до окончателното изплащане. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. М. срещу решение № 354 от 14.01.2014г. по гр.д. № 6476/2013г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на решение № 813 от 05.12.2012г. по гр.д. № 1948/2011г. на Кюстендилски районен съд, потвърдено с решение от 25.04.2013 г. по гр. дело № 96/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта му за „намаляване на иска по чл. 45 от ЗЗД от 1000 лв. на 450 лв.”, както и в частта, с която е уважен иска на В. И. М. и Д. С. М. против Е. К. Б. по чл. 50 ЗЗД в размер на сумата 450 лв. ведно със законната лихва от 12.07.2011 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно, без да излага каквито и да е конкретни съображения. Ответниците по частната жалба Е. К. Б. и В. И. М. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството по гр.д. № 6476/2013г. на ВКС, Трето гражданско отделение е образувано по молба на Д. С. М. за отмяна на решение № 813 от 05.12.2012 г. по гр. дело № 1948/2011 г. на Кюстендилски районен съд, потвърдено с решение от 25.04.2013 г. по гр. дело № 96/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд. В молбата е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение изцяло и поради „намаляване на иска по чл. 45 от ЗЗД от 1000 лв. на 450 лв.” С решението, обект на молбата за отмяна, е уважен иска на настоящия молител Д. С. М. и В. И. М. против Е. К. Б. по чл. 50 ЗЗД изцяло за сумата 450 лв. /по 225 лв. на всеки от ищците/, представляващи стойността на повреди, причинени в апартамента им поради теч във водопроводната инсталация в апартамента, ползван от ответника; присъдена е и законна лихва върху сумата, считано от 12.07.2011г. до окончателното изплащане. С решението е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да отстрани съществуващите неизправности във ВиК инсталацията в апартамента си. За да остави без разглеждане молбата за отмяна в частта й, касаеща „намаляване на иска по чл. 45 от ЗЗД от 1000 лв. на 450 лв.”, съставът на Трето гражданско отделение е приел, че тя е лишена от предмет. Съдът се е произнесъл в рамките на размера, с който е бил сезиран - 450 лв. след допуснато намаление на иска по молба на ищците от 27.09.2012г. За разликата между 450 лв. и 1000 лв. производството е било прекратено, като определението на съда по изменението на иска не е било обжалвано и е влязло в сила. При тези обстоятелства съставът е намерил искането на молителя за отмяна на първоинстанционното решение по отношение на частта от иска по чл. 50 ЗЗД, за която не е постановено решение, за процесуално недопустимо поради липсата на предмет. На второ място, съдът е оставил без разглеждане молбата за отмяна на решението и в частта, с която районният съд е уважил иска по чл. 50 ЗЗД, заедно със законната лихва, тъй като постановеният съдебен акт е благоприятен за молителя и той няма правен интерес да иска отмяната му. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение приема, че обжалваният акт е правилен. След като в атакуваното с молбата за отмяна решение липсва произнасяне по иск над 450 лв. до първоначално предявения размер 1000лв. понеже производството в тази част е било прекратено, то действително молбата за отмяна в тази част е лишена от предмет и следва да бъде отказано разглеждането й, както е сторил предходния състав на ВКС. Що се отнася до искането за отмяна на решението в частта, с която е присъдено претендираното обезщетение по чл. 50 ЗЗД, заедно със законната лихва, то е лишено от правен интерес, тъй като решението е в полза на молителя. При тези изводи обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.