Определение № 434 от 27.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3018/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 121/27.05.2016 на Търговищкия окръжен съд по ч.гр.д. № 81/2016, с което е потвърдено определение № 340/23.03.2016 на Търговищкия районен съд по гр.д. № 1556/2015 за прекратяване на производството по предявените усатновителни искове за собственост. Недоволен от определението е жалбоподателят С. Т. Д., представляван от адв. В. Н. от Т., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуално правния въпрос за възможността, след отхвърлянето на ревандикационен иск да бъде предявен нов иск за собственост, ако твърдяното придобивно основание е различно, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците по жалбата не са подали отговор съгласно изискванията на чл. 278, ал. 1 вр.чл. 284, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба, в които се съдържат юридическите факти, от които възниква спорното право, неговото съдържание и субектите на правоотношението. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че ако едно субективно право е съдебно отречено, между същите страни нов иск за право със същото съдържание може да бъде предявен, ако то произтича от различни факти. В отношенията между страните е установено с влязло в сила решение по предявен от ищеца ревандикационен иск, че той не е собственик процесните магазини. Както по отхвърления ревандикационен иск, така и по предявения установителен иск ищецът извежда правото си собственост от правото на собственост върху идеална част от дворното място, придобито по договор за продажба и договор за групов строеж на сградата в мястото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение