Решение № 581 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3075/2025 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Благоевград, представлявана от юрисконсулт К., срещу решение № 230 от 24.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 79/2025 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, с което е отменено решение № 785/ 24.10.2024 г. по гр.д.№ 780/ 2024 г. на Районен съд- Благоевград и е постановено ново решение, с което изцяло е уважен предявеният иск от М. Т. Д. против жалбоподателя за установяване в техните отношения, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], община Благоевград, намиращ се в [населено място], местност „А.“, с площ от 951 кв. м. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния, процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства в цялост, че е ценил превратно и изолирано свидетелските показания и че неправилно е приел за установен по делото фактическия състав на придобивната давност. Поддържа, че по делото е установено, че процесните земи са такива по чл.19 от ЗСПЗЗ и не могат да бъдат придобити по давност. Моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен, както и касационната инстанция да присъди в полза на Община Благоевград направените по делото разноски пред въззивната и пред настоящата инстанция. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касация М. Д. се представлява от адвокат Б., която оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноските, направени по делото. С определение № 6048 от 30.12.2025 г., постановено по чл. 288 ГПК, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по два процесуалноправни въпроса, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, наведените твърдения и възражения и да мотивира своите изводи. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Отговор на правните въпроси, формулирани от касатора по делото като предпоставка за допускане на обжалваното решение до касация, е даден с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, в чиято т. 19 е разяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да представлява нейно повторение, я продължава и има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Тези разяснения на закона са допълнени с приетото с Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, съгласно което, при съобразяване на ограниченията пред въззива, уредени с чл. 269 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. При произнасянето си по съществото на спора въззивният съд дължи да обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи относимите факти, които приема за установени, да мотивира собствени правни изводи като се произнесе и по поддържаните във въззивната жалба и в отговора доводи и възражения на страните и да даде свое собствено разрешение на спора, основано на доказателствата и на закона. По съществото на жалбата: При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. По делото е заявен за разглеждане спор за собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, с ЕКАТТЕ ***по картата на възстановената собственост на землище [населено място], община Благоевград, находящ се в местността „А.“, с площ от 951 кв.м. Ищецът е заявил, че е придобил право на собственост върху описания имот по силата на изтекла придобивна давност в периода от 1995 г. до настоящия момент. Ответната Община- Благоевград се легитимира като собственик с Акт за частна общинска собственост №2594 от 26.07.2013г., с който имотът е актуван на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7 от ЗОбС във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, и е описан като поземлен имот с №***, с ЕКАТТЕ ***по картата на възстановената собственост на землище [населено място], община Благоевград, находящ се в местността „А.“, целият с площ 1 044кв.м. По делото е установено още, че на 16.08.2006 г. ищецът закупил съседния на процесния имот с идентификатор ***. От заключението на изслушаната СТЕ съдът е установил, че картата на възстановената собственост на землище [населено място] е изработена в периода 1992 г. - 1999 г., че районът на експертизата попада в терен, в който собствеността е възстановявана в нови реални граници, т.е. с план за земеразделяне. Приел е от заключението за установено, че процесният имот до 2005 г. не е съществувал като самостоятелен, а е бил включен в границите на имот №***, нива с площ от 7.544 дка, м.“А.“, записана като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от Общината. Вещото лице е дало заключение, че от прегледа на скицата е видно, че имот №***е остатъчен поземлен фонд, останал след настаняване на всички заявени в местността имоти. През 2005 г. имот №***е разделен на два имота, а именно №***с площ от 6.500 дка, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на трето лице и нов имот- процесният №***с площ от 1.044 дка. Така разделените имоти са нанесени в КВС на 27.05.2005 г., където новият имот №***е записан като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. През 2008 г., на основание чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, с Протоколно решение №3 от 25.07.2008 г. на комисия, определена и назначена със Заповед №РД-10-079 от 13.06.2008 г., изменена със Заповед №РД-10-111 от 25.07.2008 г. на Директора на ОД“Земеделие“- Благоевград, са определени по землища имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, които да бъдат предадени в собственост на Община Благоевград. Това протоколно решение е одобрено със Заповед №РД-10-121 от 28.07.2008 г. на Директора на ОД“З“ Благоевград. В Приложение №1 към Раздел I, т.1 към решението, в частта за землище [населено място], присъства имот №***, нива от 1.044 дка, който имот като остатъчен поземлен фонд е предаден на Община Благоевград. Така предадените имоти са записани като общинска собственост в КВС на 16.11.2009 г. През 2012 г. по искане на Община Благоевград, на основание чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, с ново Протоколно решение №1 от 10.05.2012 г. са определени по землища допълнителни имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и в Приложение към решението в частта за землище [населено място] отново присъства имот №***, нива от 1.044 дка, който имот като остатъчен поземлен фонд е предаден на Община Благоевград. При действието на КВС е съставен Акт за частна общинска собственост №2594 от 26.07.2013 г. По одобрената със Заповед №РД-18-1352/26.07.2018 г. КККР на землище [населено място] имот №***по КВС на [населено място], е идентичен на поземлен имот с идентификатор ***по КККР. Площта на имота е намалена от 1044 кв.м. на 951 кв.м., тъй като при изработване на КККР е била съобразена новоопределената землищна граница между [населено място] и [населено място], която пресича имот №***и отнема част от него. В КК формата, границите, начина на трайно ползване, вида на собствеността не са променени. Съдът е кредитирал свидетелите, изслушани по делото, като е приел, че те установяват безпротиворечиво завладяване на имота от ищеца от 1995 г. При така установените факти съдът е направил изводи, че имотът, след влизане в сила на ЗСПЗЗ е подлежал на възстановяване и следователно по отношение на него не е било приложимо спирането на давността по силата на мораториума, въведен с §1 от ЗД на ЗС. Посочил е, че едва когато имотът е преминал в собственост на Общината е спряла да тече давността по отношение на него. Посочил е, че преди 2007 г., когато чл.19 от ЗСПЗЗ е изменен, ответната Община не е придобила собствеността върху имота, тъй като не го е стопанисвала, а той е бил владян от ищеца. От 22.11.1997 г., след влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, в полза на ищеца е започнала да тече придобивна давност. След изменението на чл.19 от ЗСПЗЗ от 2007 г. останалата незаявена земеделска земя е станала общинска собственост от влизането в сила на Плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, което е станало в случая на 27.05.2005 г. При съобразяване на теклата в полза на ищеца давност от 22.11.1997 г. до устните състезания пред въззивния съд е направен извод, че давностният срок в полза на ищеца е изтекъл. Посочено е още, че тъй като ищецът е завладял чужд имот не се изисква уведомяване на собственика за своенето на имота. С оглед изложеното въззивната инстанция е приела, че ищецът е придобил имота по давност. С оглед установените факти и дадения отговор на поставения правен въпрос касационният състав намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2), довело до неправилно приложение на материалния закон (чл. 79 ЗС). Обратно на приетото в практиката на ВКС, решението е постановено без съдът да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Видно от изложените мотиви в обжалваното решение съдът формално е приел, че свидетелите установяват владение на ответника върху процесния имот. Съдът не е обсъдил свидетелските показания подробно, не ги е съпоставил помежду им и не ги е преценил съвкупно с установеното от вещото лице. Правилно в своето решение въззивният съд е приел, че процесната земя има земеделски характер. Въпреки, че ищецът се позовава на първично придобивно основание, тъй като ответната Община черпи права от разпоредбите на ЗСПЗЗ, правилно е прието, че намира приложение чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и като последица, че в полза на ищеца е могло да почне да тече давност от 22.11.1997 г. Преди тази дата, дори и да е упражнявал давностно владение, същото е заличено по силата на закона. Правилно е прието от съда още, че по силата на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, процесната земя става общинска собственост, като неправилно е определена датата на придобиване на правото на собственост от ответника. Община Благоевград придобива право на собственост върху земята, считано от датата на влизане в сила на изменението на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 13/2007 г., а именно от 13.02.2007 г. Както е посочено и в обжалваното решение, след като придобива статут на общинска собственост, по отношение на процесната земя намира приложение мораториума, въведен с §1 на ЗД ЗС/ДВ, бр. 46/2006 г./. Неправилно е прието от въззивния състав, че свидетелските показания установяват упражнявано от ищеца давностно владение върху процесния имот в периодите, преди имотът да стане общински и след като законът е допуснал упражняване на давностно владение върху общински имот. Разпитаните по делото свидетели не установяват ответникът да е владял процесната земя. Свидетелят Д. установява, че ищецът с едно момче М. отглеждали коне и телета и се опитали на мястото на садят царевица. След това ищецът закупил съседния имот, но продължил да стопанисва и процесния, засадил дръвчета, а преди това държал там строителни материали. Свидетелят установява, че вижда процесния имот от терасата си, не знае в коя местност е и имотът има площ от около декар и половина. Според свидетеля имотът не е бил заграден. Свидетелят установява още, че всички знаели, че мястото е на ищеца. Свидетелят Б. установява, че процесният имот се намира под сградата, построена от ищеца, че имотът се владее от ищеца от 1995 г. Според свидетелят ищецът садил в имота царевица. Свидетелят установява, че първоначално имотът бил ограден с телена ограда, но тя се разпаднала. Установява, че имотът бил 800кв.м. Свидетелят установява, че в имота няма дръвчета, че имотът е ползван от ищеца за ливада и в него не е държал строителни материали. Така събраните свидетелски показания по делото са общи, не установят с категоричност имотът, за които се отнасят и са противоречиви. Тези противоречия не са обсъдени от въззивния съд. В същото време свидетелските показания са в противоречие с изслушаната по делото СТЕ, съгласно която процесният имот не е обработван до 2023 г. и е представлявал запустяла, изоставена нива. С оглед дадения отговор на поставените правни въпроси съдът е следвало да обсъди доказателствата, ако същите са противоречиви – да посочи на кои дава вяра и защо. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е постановил едно необосновано решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС. По делото е заявен спор за собственост върху поземлен имот, който ищецът заявява да е придобил по давност. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2012 г. по т.д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС, придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, изисква установяване факта на упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от страна на лицето, което претендира придобиването им. На основание чл. 154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже фактите от състава на чл. 79 ЗС. За доказване на своите твърдения ищецът е ангажирал показанията на свидетелите Д. и Б.. От техните показания не може да се установи за кой имот точно свидетелстват, че е обработван от ищеца. Свидетелите не сочат местност, в която се намира имотът. Не сочат негови граници, съседи. Показанията относно размерите на обработвания поземлен имот са различни, както са противоречиви и показанията относно начина на ползване на имота. Според свидетеля Д. имотът не е бил заграден и в него е имало овошки. Според свидетелят Б. имотът е бил заграден преди време и в него дръвчета няма засадени. Така събраните свидетелски показания не могат да установят факта на упражнява фактическа власт конкретно върху процесния имот за период от 10 години. Свидетелските показания са неконкретизирани по отношение на имота, който е бил ползван и стопанисван от ищеца. На следващо място, свидетелските показания сочат на различно ползване на имота от ищеца – противоречие има относно неговото ограждане, относно засаждането на овошки. По същество свидетелските показания установяват нерегулярно ползване, при необходимост, на имота, по отношение на който свидетелите дават показания. Събраните свидетелски показания, поради констатираните противоречия между тях, както и поради липсата на конкретност и поради обобщеност, не могат да установят факта, че ищецът фактически е упражнявал съдържанието на вещното право на собственост по отношение конкретно на процесния имот. Ако се приеме, че се отнасят за процесния имот, свидетелските показания противоречат на изслушаната по делото СТЕ, която дава категорично заключение, че до 2023 г., имотът - конкретизиран от вещото лице като местност, площ, граници и идентичен с описания в исковата молба- не е бил обработван, а е бил запустяла, тревясала нива, не е бил ограден и в него не е имало засадени овошки. Съвкупната преценка на така събраните доказателства не доказва твърдяните от ищеца факти за придобиване по давност на процесния имот. В гражданския процес недоказаният факт е ненастъпил факт, поради което следва извод, че процесният поземлен имот не е бил владян от ищеца в продължение на 10 години и съответно не е бил придобит от него по давност. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено поради съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост и вместо него, по арг. от чл. 293, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК, да се постанови друго, с което предявеният иск за защита на право на собственост да бъде отхвърлен. При този изход на спора касаторът има право на сторените разноски по делото. Същият претендира разноските направени пред въззивната и касационната инстанция и доказва реално направени такива в размер на 50.00лв. – платена държавна такса по сметка на ВКС. На основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация дължи и следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 лв.- възнаграждение за защита пред всяка от двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на І г. о.