Определение № 1957 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2025 г.

Производството е по чл. 95, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба от Г. В. К., понастоящем задържан в Затвора- [населено място], срещу определение № 1630 от 18.12.2024 г. по адм. д. № 1298/2024 г. по описа на Административен съд – София област в частта му, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, иска се отмяната му и уважаване молбата на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса. Частната жалба е подадена при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. д. № 1298/2024 г. по описа на АС – София област е образувано, след като с Определение № 21504/28.10.2024г., постановено по адм.д. № 10463/2024г. по описа на АССГ производството по делото, образувано по исковата молба на Г. В. К. /именувана „частна жалба“/, насочена срещу Административен съд – София град с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лв, претърпени в периода 11.12.2023 до 15.10.2024г., е прекратено и на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ е изпратено по компетентност на Административен съд – София област. С обжалваното пред ВАС определение № 1630 от 18.12.2024 г. по адм. д. № 1298/2024 г. по описа на АС – София област в оспорената му част, съдът е оставил без уважение съдържащите се още в исковата молба искания на Г. К. за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство по делото. За да откаже освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса за производството, АССО, изхождайки от представената от К. декларация за имуществено състояние, е приел, че същият разполага с недвижимо имущество, поради което не отговаря на изискванията за освобождаване от държавна такса. Отказа си да предостави на молителя исканата от него правна помощ съдът е обосновал с разпоредбата на чл.24, т.1 от ЗПП- макар формално да отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ по чл.23 от ЗПП, предоставянето на такава не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за лицето, кандидатстващо за нея.Съдът се е обосновал с обстоятелството, че молителят е завел пред същия административен съд множество съдебни производства с подобен предмет в които молителят е извършвал сам всички процесуални действия в рамките на административния процес и е преминал през всички фази на същия. Така постановеното определение на АС-София област в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ включва процесуално представителство в случаите, когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или представителство и по преценка на съда, тогава, когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Обосновано и при правилно приложение на закона е прието в обжалваното определение, че отправеното до него искане е неоснователно. Искането за предоставяне на правна помощ, отправено до съда, се основава единствено на липсата на средства за ангажиране на адвокат. При извършената преценка за характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в молбата му обосновано съдът е приел, че интересите на правосъдието в случая не изискват предоставянето на правна помощ. Поради това не е налице едно от кумулативно предвидените условия по чл. 23, ал. 2 от ЗПП за упражняване на правото по чл. 21, т. 3 от ЗПП, с оглед на което искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ правилно е оставено без уважение. Изложените в частната жалба доводи не основават друг извод, тъй като се основават единствено на предположения на ищеца относно евентуалното развитие на съдебното производство. По изложените съображения определението в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение