Определение № 2535 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3116/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение18.09.2023 г.докладчик Драгомир Драгнев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Окръжен съд-Кюстендил против определение № 1330 от 18.05.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. №369 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13-ти състав, с което е отменено определение № 842 по гр. д. № 93 по описа за 2022 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по иска на Ж. П. С. срещу Окръжен съд-Кюстендил и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Окръжен съд-Кюстендил против определение № 1330 от 18.05.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. №369 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13-ти състав, с което е отменено определение № 842 по гр. д. № 93 по описа за 2022 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по иска на Ж. П. С. срещу Окръжен съд-Кюстендил и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател твърди, че определението е недопустимо, тъй като към момента на постановяването му Ж. С. вече е била починала, поради което моли да бъде обезсилено. Б. М. С. и Р. Б. М./наследници на Ж. П. С./ не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на частната касационна жалба приема следното: С определение № 842 от 16.08.2022 г., постановено по гр. д. № 93 по описа за 2022 г. на Благоевградския окръжен съд е било прекратено производството по делото, образувано по искова молба на Ж. П. С. срещу Висшия съдебен съвет и Кюстендилския окръжен съд. Прекратяването на производството по отношение на Кюстендилския окръжен съд обаче е отменено с обжалваната пред настоящата инстанция част от определението на Софийския апелативен съд, като делото е върнато за продължаване на процесуалните действия. За разлика от първоинстанционното определение, определението на въззивния съд не прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Ето защо това въззивно определение не влиза в обхвата на разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, според която на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Страната може да защити правата си в продължаващото производство, поради което няма право на частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд, с което прекратяването на производството е отменено. В съответствие с този извод е трайната практика на ВКС, съдържаща се в определения № 519 от 25.11.2016 г. по ч. т. д. № 2257/2016 г. на I ТО, № 165 от 9.03.2023 г. по ч. т. д. № 105/2023 г. на II ТО, № 469 от 20.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1692/2008 г. на I ГО, № 64 от 11.02.2010 г.по ч. гр. д. № 762/2009 г. на III ГО и много други. По тези съображения настоящата инстанция приема, че частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството трябва да бъде прекратено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение