Определение № 81 от 22.06.2022 г. на ВКС по н. д. № 451/2022 г.

Производството е с правно основание по чл. 43 т.1 от НПК. Образувано е съдебно производство - НАХД № 6185/2022г. по описа на СРС, н.о., 9-ти състав, по подадена жалба от Ф. Д. Ш. чрез защитник срещу издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5090920, издаден от СДВР, за извършено административно нарушение на 16.07.2021г. Съдията-докладчик по образуваното в Софийски районен съд дело се е позовал на обстоятелството, че жалбоподателят и неговият защитник имат местоживеене, различно от района на съда по местоизвършване на нарушението, а именно в [населено място] и [населено място]. Поради това е поискал от ВКС промяна на местната подсъдност и делото да бъде разгледано от РС-Елин Пелин, като е отбелязал, че РС- Елин Пелин бил на 116 км. от [населено място] за жалбоподателя, а СРС- на 134 км. Отделно е изчислил разстояние и за защитника, но от [населено място]. Становището на прокурора от ВКП е, че делото следва да бъде разгледано от друг, равен по степен съд, като е посочил, че това следва да бъде РС- Пловдив, тъй като двама от участниците в делото имали различно местоживеене от района на СРС и това било обективна причина за обуславяне на промяната на подсъдността. Съставът на Върховния касационен съд констатира, че искането се явява неоснователно. От [населено място], област Пловдив, е само жалбоподателя, чието участие не е необходимо за разглеждане на делото. Упълномощеният защитник не е от категорията лица, посочени в чл.43, т.1 от НПК, които да обуславят евентуална промяна на подсъдността. Евентуалното участие на свидетели предполага те да бъдат именно от района на СРС, както е посочено и в ежедневната форма за отчет на л.21 от административното дело - № 1657/22г. на СРС, предходен номер. Жалбоподателят сам по себе си не изпълнява изискуемият се от закона количествен признак, поради което искането на съдията- докладчик по делото не може да бъде удовлетворено. Ето защо съставът на Върховния касационен съд прие, че делото следва да се разгледа от Софийски районен съд. Водим от горното и по аргумент на противното от чл. 43 т.1 от НПК, ВКС, I НО,