Определение № 5253 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2024 г.

ВАСВторо отделение25.04.2024 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 1535 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело № 941/2023 г. по описа на Административен съд – София - област. ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Данчева - Василева, чрез нейния пълномощник срещу определение № 1535 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело № 941/2023 г. по описа на Административен съд – София - област. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Извежда се довод, че Д. Данчева – Василева е лице с правен интерес от оспорване на административния акт, като собственик на имот 271, обхващаш УПИ II /втори/, кв. 120 /сто и двадесет/ местността „Хановете“ гр. Правец, който имот е засегнат от нанесения със заповед 421/25.11.2005 г. на кмета на община Правец имот 6406. Посочва, че собственици на имот 271, както и на УПИ II /втори/, кв. 120 /сто и двадесет/ са П. Данчев на 3/4 (три четвърти) идеални части, съгласно нотариален за покупко- продажба на недвижим имот Акт № 97, том I, дело № 283 / 1997 г. и П. Петков на 1/4 (една четвърт) съгласно нотариален акт, вписан в Службата по вписванията с вх. рer. № 570 от 11.08.2000г., Акт№ 134, том II. Уточнява, че от своя страна П. Данчев е учредил право на ползване върху притежаваните от него 2/3 идеални части от имота на „ДИППА“ ООД съгласно Договор от 01.03.1997г. Счита, че обстоятелството, че имот 271 попада в голямата си част в границите на УПИ II /втори/, кв. 120 /сто и двадесет/ местността „Хановете“ гр. Правец, не е спорно между страните, доколкото именно общината е посочила дружеството „ДИППА“ ООД като „собственик“ на имот 271, макар дружеството да не е собственик, а да е носител на вещно право на ползване към този момент, учредено му от единия от съсобствениците. Пояснява, че самата община Правец, признавайки качеството на заинтересовано лице на „ДИППА“ ООД индиректно признава качеството на заинтересовано лице и на П. Данчев и на П. Данчев (като съсобственици на засегнатия имот), а жалбоподателката - Д. Данчева- Василева е наследник на П. Данчев. Прави довод, че в административната преписка липсват данни оспорената заповед да е съобщена на всички заинтересовани страни. Възразява, че водещо с оглед определяне качеството на заинтересовано лице е титулът на собственост или друго вещно право, а не отразяването в кадастъра. Моли определението да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответната страна – кметът на Община Правец в срока по чл. 232 от АПК не представя писмен отговор по частната жалба и не изразява становище за правилността на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по съществото е основателна. Производството пред Административен съд – София – област е образувано по жалба на Д. Данчева-Василева срещу заповед № 421/25.11.2005г. на кмета на Община - Правец.. Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 44, ал.1,т.1 и ал. 2 от ЗМСМА във връзка с §4, ал.1,т.2 от ПЗР на ЗКИР и с нея е одобрено нанасянето в кадастралния план на град Правец, одобрен със заповед № 300-4-01/23.01.2002 г., на имотните граници на имот с пл. № 6406, който представлява част от бивш земеделски имот пл. № 266б от плана на старите имотни граници на местността „Правешки ханове", приет с протокол на 06.12.1995г. - нива от 1,122дка в местността „хановете“, възстановена с Решение № 6261/10.05.2005г. на ОБСЗГ- гр. Правец по т.1, както и е одобрена промяната на имотните граници на имоти с пл. № 266, 271, 1164, 1165 и обособяването на нов имот пл. № 6407. С няколко указания съдът е разпоредил на жалбоподателката да обоснове наличието на правен интерес от оспорване на заповедта и да представи доказателства, посредством които се легитимира като собственик или носител на ограничени вещни права на някой от следните имоти: имот с пл. № 6406, представляващ част от бившия земеделски имот пл. № 266б от плана на старите имотни граници на местността „Правешки ханове“, на имоти с пл. № 266, 271, 1164, 1165 и 6407 към месец юни- декември 2005 г. В изпълнение на разпорежданията жалбоподателката с няколко молби е представила нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97, том първи, дело № 283/1997г., нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с вх. рer. № 570/11.08.2000г., акт. № 134, Договор от 01.03.199 7г., за предоставяне право на ползване на „ДИППА“ООД, Удостоверение за наследници № 1191/11.10.2019 г., Удостоверение за наследници № 1233/31.10.2023 г. и други. Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата като недопустима като подадена от лице без правен интерес и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорващата не е отстранила нередовностите в жалбата си, не е ангажирала доказателства, които да установяват по несъмнен начин правото й на собственост или да установяват, че е носител на ограничени вещни права върху имот, който е засегнат от извършеното в изпълнение на оспорваната заповед № 421/25.11.2005 г. на кмета на Община - Правец нанасяне в кадастралния план на гр. Правец, одобрен със заповед № 300-4-01/23.01.2002г. на имотните граници на имот с пл. № 6406, който представлява част от бившия земеделски имот пл.№ 266б по Плана на старите имотни граници на местността „Правешки ханове“, към датата на издаване на заповедта 25.11.2005г. Определението е неправилно. С право на жалба срещу извършеното изменение на КККР, а в случая на кадастралния план по реда на параграф 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР ЗКИР, при липса на одобрена КККР, разполагат заинтересованите лица. Съгласно параграф 1, т. 13 от ДР ЗКИР заинтересовани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините на които са предоставени правата. В случая, за да се прецени има ли жалбоподателката правен интерес да оспори процесната заповед на кмета, съдът е следвало да установи дали тя притежава качества заинтересовано лице по смисъла на параграф 1, т. 13 от ДР ЗКИР. От представените по делото доказателства Д. Данчева – Василева се легитимира като собственик на имот 271, обхващащ УПИ II /втори/, кв. 120 /сто и двадесет/ местността „Хановете“ гр. Правец. За потвърждение на това тя представя своевременно надлежни писмени доказателства, а по – конкретно - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97, том първи, дело № 283/1997г., нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с вх. рer. № 570/11.08.2000г., акт. № 134, Договор от 01.03.1997г., за предоставяне право на ползване на „ДИППА“ООД, Удостоверение за наследници № 1191/11.10.2019 г., Удостоверение за наследници № 1233/31.10.2023 г. Тези доказателства не са взети под внимание от административния съд, пренебрегнати са от него и не са обсъдени в мотивите на постановеното определение. По тяхната доказателствена тежест, по фактите, който те удостоверяват съдът не се е произнесъл. Съдът приема, че жалбоподателката няма активна легитимация и правен интерес да оспори заповед № 421/ 25.11.2005г на кмета на Община – Правец, приемайки безкритично данните от предоставената заверена административна преписка, че страни в производството са само и единствено М. Топалска, в качеството й на наследник на М. Митренски, Община - Правец ,в качеството й на собственик на имоти с пл. №1164, 1165,266,6407 и „ДИППА“ ЕООД, в качеството му на собственик на част от имот с пл. №271, както и че към настоящия момент нанесеният имот с идентификатор № 58030.505.6406 е собственост на „Тера Тур Сервиз" ЕООД и Д. Вушков. С цел установяване правния интерес на жалбоподателката в този хипотеза административния съд би могъл, освен на база на предоставените писмени доказателства, в случай на съмнение да назначи и съдебно – техническа експертиза, която да установи наличието на идентичност и връзка между предоставените документи за собственост и имот 271 цитиран в заповедта на кмета. Едва след приемане на заключение, удостоверяващо липса на идентичност между имотите, собственост на жалбоподателката върху и имот 271, може да се стигне до обоснован извод за липса на правен интерес от обжалване. Неправилни са и изводите на първоинстанционни съд, че наличието на друг алтернативен законов ред за решаване на даден правен спор, както и наличието на бъдещо висящо административно производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри прави жалбата на Д. Данчева-Василева недопустима. Липсата на правен интерес по настоящият спор не може да бъде мотивирана и обоснована с възможността за евентуални бъдещи изменения на кадастралната карта и кадастралния регистър или с предполагаеми все още не възникнали висящи административни производства. Наличието и на друг алтернативен правен ред, по който частната жалбоподателка може да упражни правото си на жалба и възможността да иницира други административни производства не могат да възпрепятстват и да са критерии за недопустимост на подадената вече жалба. Те са само евентуални правни възможности, от които жалбоподателката в бъдеще може да се възползва или не, но не са основания, определящи правния й интерес по настоящия спор. По изложените съображения изводите на съда за недопустимост на жалбата на Д. Данчева – Василева срещу заповед 421/25.11.2005 г. на кмета на община Правец са направени в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което обжалваното определение като неправилно ще следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. При разглеждането на жалбата съдът ще следва да назначи съдебно – техническа експертиза за установяване на идентичност на имотите на жалбоподателката по нотариални актове и имот 271. По изложените съображения и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

7