Решение № 9686 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2387/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационната жалба на Т. И. С., [ЕГН], от гр. Елин Пелин чрез адв. Волева против Решение №1628/17.12.2025 г. на Административен съд – София – област (АССО) по административно дело №1020/2025 г., с което е отхвърлена жалбата й против Решение №1012-22-126#1/29.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София – област, потвърждаващо Разпореждане №2113-22-1058#1/31.07.2025 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – София – област. С доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, жалбоподателката претендира неговата отмяна, връщане на преписката на компетентния орган с указания за отпускане на пенсията на основание чл. 69б, ал. 1 КСО и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – София – област - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Брусева по съображения, изложени в писмени бележки от 21.05.2026 г. и от 28.09.2026 г. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна с доводи за прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото и иска неговото намаляване. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. С оспореното от Т. И. С. пред АССО Решение №1012-22-126#1/29.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София – област е потвърдено Разпореждане №2113-22-1058#1/31.07.2025 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – София – област, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложени са мотиви, че към датата на заявлението (16.07.2025 г.) лицето не отговаря на изискването на чл. 69, ал. 1 КСО за възраст, която за 2025 г. е 54 години и 04 месеца, макар да има необходимия общ осигурителен стаж, и няма право на пенсия по чл. 69б КСО с оглед чл. 18, ал. 4 НПОС. АССО правилно определя основания спорен между страните въпрос, който е свързан с наличието или липсата на условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО, каквото жалбоподателката претендира. По фактите страните не спорят. Безспорно е, че Т. С. попада в персоналния обхват на чл. 69, ал. 1 КСО като лице със стаж като военнослужещ. Безспорно е, че тя не отговаря на изискването за възраст по чл. 69, ал. 1 във вр. с ал. 9 КСО, макар да отговаря на изискването за общ осигурителен стаж. Административният съд обосновава извода си за това, че не са налице условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 КСО с обстоятелството, че изслужените от Т. С. години като военнослужещ не изпълняват изискването на посочения законов текст за работа при условията на първа категория труд. Излага мотиви за разликата между отработен труд при условията на първа категория по смисъла на чл. 69б КСО и зачетен като първа категория труд по силата на специалните законови норми (напр. за служба като военнослужещ – чл. 222 ЗОВСРБ). Посочва, че изключението по чл. 18, ал. 4 НПОС е неприложимо, тъй като лицето не е лишено от право на пенсия по чл. 69, ал. 1 КСО поради недостигащ стаж, а поради ненавършена възраст. Настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото в касационната жалба касационно основание за неговата отмяна, тъй като материалният закон е правилно приложен. Неоснователни са доводите в жалбата за неправилност на извода на съда, че изслужените от госпожа С. години като военнослужещ по ЗОВСРБ не са отработен труд при условията на първа категория по смисъла на чл. 69б, ал. 1 КСО. Както правилно посочва АССО в своето решение, текстовете на чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 КСО регламентират условията за придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст от различни категории лица като изключения общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Чл. 69, ал. 1 КСО урежда тези условия по отношение на военнослужещите, а ал. 2 и ал. 3 – по отношение на държавните служители по изброените закони. В чл. 69б, ал. 1 КСО са регламентирани условията, при които право на пенсия придобиват лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, навършили са определена възраст и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Изслуженото време от военнослужещите не попада в хипотезата на чл. 69б, ал. 1 КСО, тъй като лицата от специалните ведомства, които имат право да се пенсионират по реда и условията на чл. 69 от КСО, не са обхванати от нормативни актове, уреждащи категоризирането на труда, съобразно неговия характер и особените условия на труд, и по-конкретно от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), приета от МС на основание чл. 104, ал. 1 КСО. Това е видно и от текстовете на чл. 104, ал. 2 – ал. 8 КСО, където е регламентирано превръщането и зачитането на осигурителен стаж от първа и втора категория труд за стаж от трета категория при пенсиониране. Ако за работещите по ал. 2 изрично е посочено зачитането на осигурителен стаж от първа категория за осигурителен стаж от трета категория, то за лицата по чл. 69 КСО липсва такава регламентация, въпреки че според ал. 4 осигурителният им стаж да се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория. За тях чл. 104 КСО съдържа специални разпоредби. Правилото на чл. 17, ал. 2 НПОС не определя действително изслуженото време от лицата по чл. 69, ал. 1 КСО като положен труд при условията на първа категория труд, а е приложимо при определянето на осигурителния стаж при пенсиониране, когато не е придобито право на пенсия по чл. 69. Както вече беше посочено по-горе, категоризирането на труда при пенсиониране е регламентирано в приетата от МС на основание чл. 104, ал. 1 КСО НКТП. НПОС, приета от МС на основание чл. 106 КСО, има различен предмет и не регламентира кой труд към коя категория се причислява. Тази наредба урежда реда и начина за удостоверяване и изчисляване на осигурителния стаж (чл. 9, ал. 11 КСО), отпускането и изплащането на пенсиите. Чл. 222 ЗВСРБ, според който трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, също не може да се тълкува в смисъл, че определя конкретно труда на военнослужещите като такъв от първа категория, доколкото също като чл. 17, ал. 2 НПОС регламентира зачитането на положения от тях труд при определянето на осигурителния им стаж при пенсиониране извън случаите по чл. 69, ал. 1 КСО. Изложеното подкрепя направеното от АССО разграничаване между труд, категоризиран като първа категория по смисъла на чл. 69б КСО, и зачетен като първа категория труд при определянето на осигурителния стаж при пенсиониране по силата на специалните законови норми (чл. 222 ЗОВСРБ). Противоречи на обсъдената по-горе правна уредба направеното от жалбоподателката тълкуване, според което военнослужещите, които не отговарят на условията за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1 КСО, могат да се пенсионират при условията на чл. 69б, ал. 1 КСО, след като отговарят на тях. Това е така, защото с изменението на чл. 69, ал. 1 КСО в сила от 01.01.2016 г. отпада изискването за освобождаване от служба, но се въвежда изискване за минимална възраст, еднаква за мъжете и за жените, наред с изискването за общ осигурителен стаж, включващ действително изслужен осигурителен стаж. Да се предостави на лицата по чл. 69 КСО, и конкретно на военнослужещите, възможност да се пенсионират преди навършването на посочената в този законов текст минимална възраст по реда на чл. 69б КСО, конкретно ал. 1, означава да им се осигури правна възможност да се пенсионират още по-рано в сравнение с общите условия по чл. 68 КСО, като не се зачита предоставеното от закона предимство на лицата, работили при по-тежки условия, полагащи труд от първа категория. Правилно е направеното от съда тълкуване на ал. 4 от чл. 18 НПОС, като регламентиращ особено правило на зачитането на труда на лицата по чл. 69 КСО при пенсиониране за осигурителен стаж от първа категория, само когато стажът по чл. 69 КСО не достига за придобиването на правото на пенсия по реда на тази разпоредба. В случая не се оспорва отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради недостатъчен стаж, а поради неизпълнение на изискването за възраст, поради което не се налага съдът да извършва преценка за това противоречи ли чл. 18, ал. 4 НПОС на закона и следва ли да се приложи законовата норма на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА. По изложените съображения решението на АССО следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 24, предл. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ.