Определение № 60308 от 02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1119/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. М. К. Д. срещу разпореждане № 260432 от 30.03.2021г. по ч.т.д. № 115/2021г. на Апелативен съд – Варна, ТО, II състав, с което е върната подадената от М. К. Д. частна касационна жалба вх. № 261726 от 29.03.2021г. срещу определение № 260137 от 17.03.2021г. по в.ч.т.д. № 115/2021г. на Апелативен съд – Варна. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното разпореждане е нищожно, тъй като е постановено еднолично, вместо от тричленен състав, евентуално недопустимо, тъй като не отчита физическия фактор „време” по отношение на момента на подаване на подписана с електронен подпис и придружена от сертификата от подписването жалба по електроенeн път, респ. недопустимо смесва в обща зависимост работното време на съда и продължителността на денонощието в качеството им на фактори, определящи, но само при конкретни специални обстоятелства, срока за подаване на жалба. Счита, че разпореждането е и неправилно поради нарушения на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното разпореждане да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да бъде отменено като неправилно, и делото да бъде върнато на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното разпореждане съдията-докладчик е приел, че постъпилата частна касационна жалба вх. № 261726 от 29.03.2021г. срещу определение № 260137 от 17.03.2021г. по в.ч.т.д. № 115/2021г. на Апелативен съд – Варна е подадена извън законоустановения едноседмичен срок. Констатирал е, че препис от определението е връчен лично на М. К. Д. на 19.03.2021г., поради което срокът за обжалване е изтекъл на 26.03.2021г. Посочил е, че частната жалба е била депозирана по електронен път, чрез електронната поща на Варненски апелативен съд в 22:54 ч. на 26.03.2021г. /видно от приложение сертификат за подписване с КЕП/, т.е. на последния ден от срока за обжалване и в извънработно време на съда, което е намерил за нередовно подаване. Настоящият състав намира за неоснователен довода за нищожност на обжалваното разпореждане. Съгласно т.10 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС разпорежданията, с които въззивния съд връща касационна жалба на някое от основанията по чл.286, ал.1 ГПК или частна касационна жалба на някое от основанията по чл.262, ал.2 вр. чл.275, ал.2 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично. Неоснователен е и доводът за недопустимост на разпореждането, тъй като изложените във връзка с него твърдения са относими съм правилността на съдебния акт, а не към неговата допустимост. Разпореждането е неправилно. Частната касационна жалба е подадена по електронен път, подписана с квалифициран електронен подпис, чрез електронната поща на Варненски апелативен съд на 26.03.2021г. – последния ден от предвидения в чл.275, ал.1 ГПК срок. Видно от приложения сертификат за подписване с КЕП, частната касационна жалба е изпратена след изтичане на работното време на съда – в 22:54ч. Настоящият състав намира, че подадената чрез електронна поща частна касационна жалба, подписана с КЕП, има характера на подписан електронен документ, постъпил в съда. Поради това, единствено поради характера ѝ на документ, подписан с електронен подпис, по аргумент от чл.25 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, не може да се отрече правната ѝ сила и да се приеме, че не е годна да сезира валидно съда. Противен извод не следва от разпоредбата на чл.62, ал.2, изр.2 ГПК, тъй като тя не урежда правната сила на подадена по електронен път жалба, а е относима към преценката за спазване на срока при подаване на жалбата по електронен път. По отношение на преценката за спазване на срока за подаване на частната жалба приложение следва да намерят разпоредбите на чл.62, ал.2, изр.1 вр. чл.62, ал.1, изр.1 ГПК, съгласно които последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час и не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. В случая следва по аналогия да се приложи правилото на чл.62, ал.2, предл.1 ГПК, тъй като частната касационна жалба е изпратена чрез електронна поща, т.е. чрез използването на електронна пощенска услуга. Поради това е без значение дали частната жалба е изпратена преди приключване на работното време на съда, тъй като не се касае за действие или представяне на документ в съда. Разпоредбата на чл.62, ал.2, изр.2 ГПК не може да обоснове противния извод, тъй като тя се отнася единствено за хипотезата, в която жалбата е подадена в друг съд, какъвто не е настоящият случай, и предвиденото изключение по отношение на подадена по електронен път жалба следва да се прилага само във връзка с първата част на изречението. По изложените съображения настоящият състав намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, с оглед на което не са били налице основания за връщането й. Поради това обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на Апелативен съд – Варна за продължаване на действията по администриране на частната касационна жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,