Определение № 720 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10852/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат В. Паскалев, в качеството му на процесуален представител на лицата от А. Я. К., Г. П. Б. и Г. К. К. всички със съдебен адрес в гр. Несебър, срещу определение № 8385 от 11.03.2025 г., постановено по адм. дело № 337 по описа за 2024 г. на Административен съд-София град/АССГ/, с което е върната касационната жалба на К., Б. и К. срещу решение № 25936 от 04.12.2024 година, постановено по същото дело, недопустима, поради просрочие. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради което иска да бъде отменено. Развива съображения, че касационната жалба е подадена в срок, налице е грешно разчитане на датата, определяща началният момент на срока за оспорване. Ответната страна-Министъра на вътрешните работи ,надлежно известен, не взема становище. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е определение № 8385 от 11.03.2025 г., постановено по адм. дело № 337 по описа за 2024 г. на АССГ, с което на основание чл. 213а, ал. 2, във връзка с чл. 215, т. 3 от АПК е оставена без разглеждане и е върната частна жалба на адв. В. Паскалев, като процесуален представител на А. Я. К., Г. П. Б. и Г. К. К. срещу решение № 25936 от 04.12.2024 г., постановено по същото дело. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че от събраните доказателства по делото се установява, че частната жалба е просрочена. Първоинстанционният съд е приел, че процесуалният представител на жалбоподателите е уведомен за постановеното съдебно решение №25936/ 04.12.2024г. със съобщение, получено лично от него на 20.12.2024 година, на посоченият съдебен адрес. Приел е за безспорно, че касационната жалба на адв. Паскалев е подадена на 06.01.2025 година, т.е. след изтичане на 14 дневният законов срок, а именно – 03.01.2025 година. С влязло в сила определение № 15002/ 02.05.2025г., постановено по същото дело, съдът е оставил без уважение молбата от 22.04.2025г. на пълномощника адв. Паскалев за възстановяване на срока за касационно оспорване на решение № 25936/04.12.2024г. Съдът е приел, че липсват относими доказателства установяващи, че срокът за оспорване е спазен и е налице техническа грешка в изписване датата на получаване на съобщението, че решението предмет на оспорване е постановено. Също така е прието, че липсват доказателства за твърдението, че физически е невъзможно на сочената дата- 20.12.2024 година адвокат Паскалев лично да получи съобщението. Определението е правилно. И в настоящото съдебно производство се излагат същите доводи и основания за срочност на касационното производство. Прочитът на съобщението за подлежащият на оспорване съдебен акт недвусмислено сочи, че същото е връчено лично на адвокат Паскалев на 20.12.2024година. Недоказани са твърденията на получилият съобщението, че на сочената дата не се е намирал в гр. Несебър- населеното място в което съобщението е връчено. С оглед на изложеното в обжалваното определение, правилно е прието, че частната жалба е недопустима, поради подаването й след срока, установен в чл. 230 от АПК и правилно, на основание чл. 213а, ал. 2 от АПК съдът е оставил същата без разглеждане. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7, във връзка с чл. 231 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,