Определение № 234 от 21.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Д. М. Ш. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно определение № 147 от 22.03.2022г. по в.ч.гр.д. № 84/2022г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 179 от 14.01.2022г. по гр.д. № 2198/2021г. на Окръжен съд Варна като е върната подадената молба с правно основание чл.105 СК и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес. Жалбоподателката счита обжалвания акт за неправилен и необоснован, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато със задължителни указания за предоставяне на желания достъп до необходимата информация. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Д. М. Ш., която е била осиновена през 1963г., е отправила искане до РС Варна за предоставяне на информация за биологичния й произход, поради настъпили важни обстоятелства, на основание чл.105 СК. Съдът е изискал: делото по осиновяване /гр.д.№ 518/1963г.на ВНС/, от Община Варна заверено копие от акта за раждане на молителката /с № 1169/17.05.1963г./, както и от Националната база данни „Население“ разширена справка за данните на биологичната й майка /бащата е неизвестен/. След получаване на последните, е изискал данни както от [община], така и от [община] за нейният акт за раждане. Последвали са отговори, че такъв не е наличен. Изискано е от Община Варна и заверено копие от дадената декларация за съгласие за осиновяване, представена пред главен лекар на ГНС, Обединен градски родилен дом, в периода 12.05.1963г.- 13.06.1963г., като е получен отговор, че такава не се съхранява. Изискана е и информация къде се съхранява архива на ГНС, Обединен градски родителен дом, на което полученият отговор е, че „в Архива на Община Варна не се установиха предадени документи“ от ГНС. След отправено запитване към АСП Дирекция „Социално подпомагане“Варна е получен отговор, че дирекцията е създадена през 1991г., а отдел „Закрила на детето“ през 2001г., откогато датира и тяхното участие в осиновителни процедури. След така извършените справки, РС Варна е достигнал до извода, че възможностите за идентифициране на биологичната майка на молителката са изчерпани поради липса на данни за мястото й на раждане и с определение № 179 от 14.01.2022г. по гр.д.№ 2198/2021г. е върнал подадената молба като нередовна и е прекратил производството по делото. Така постановеният акт е потвърден със сега обжалваното определение № 147 от 22.03.2022г. по в.ч.гр.д. № 84/2022г. на Апелативен съд Варна. Решаващите му мотиви са, че целта на производството не може да бъде постигната, защото „възможностите за идентифициране на биологичната майка са изчерпани, което обстоятелство прави искането по чл.105 СК за лишено от правен интерес“. Посочено е, че дори искането да бъде уважено чрез предоставяне на достъп до осиновителното дело, „то това не би ползвало молителката по установяване на нейния биологичен произход“. Характерът на производството не й позволява да прави доказателствени искания, нито да се запознава със събраната от него информация досежно биологичния родител. Жалбоподатлката се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 /очевидна неправилност/ ГПК, като поставя следните осем въпроса: 1. Тайната на осиновяването поставя ли в риск осиновеният и неговите низходящи, да създадат връзки със свои близки биологични родственици, попадащи под забраната на чл.7, ал.2 СК?, 2. Има ли отправена към Република България от Съвета по правата на човека към ООН препоръка за въвеждане на законодателство, което да забранява тайната на осиновяването и да гарантира правото на осиновеното дете да знае своя произход?, 3. Защитено ли е правото на детето да познава своя произход, определено още като право на идентичност и как се изгражда индивидуалната идентичност на осиновеното дете, ако не знае своя произход?, 4. Кои са „важни обстоятелства“, по смисъла на чл.105 СК, при наличие на които съдът допуска разкриване на произхода на осиновено лице?, 5. Правилни и законосъобразни ли са съдебни актове, които в производство по чл.105 СК не прилагат чл.5, ал.4 от Конституцията, чл.7 и чл.8 от Конвенцията за правата на детето, признаващи правото на детето да познава своя произход, чл.8 от ЕКЗПЧ, отправена препоръка от Съвета по правата на човека към ООН за въвеждане на законодателство, което да забранява тайната на осиновяването, по повод на която през м.юли 2015г. в МП е създадена работна група за изменение на СК, конституционното право на личен и семеен живот, съгласно чл.32, ал.1 от Конституцията, чл.24, ал.3 и ал.3 от Пакта за полити-чески и граждански права?, 6. В производството по чл.105 СК, от какъв характер е становището на биологичните родители за съда?, 7. В състояние ли е осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си, за живота и здравето на поколението си, ако не познава биологичния си родителски кръг и неговата медицински история и това „важно обстоятелство“ ли е? и 8. Рискът от създаване на връзки, сключване на брак и създаване на поколение между осиновен и/или негови низходящи и техни биологични роднини, „важно обстоятелство“ ли е, по смисъла на чл.105 СК? Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от частният жалбоподател въпроси с №№ 4, 6 и 7, касаещи съдържанието на понятието „важно обстоятелство“, по смисъла на чл.105 СК, които освен че са от значение за изхода на спора, още и са разрешени в противоречие с установената съдебна практика. Следва да бъде споделено изведеното в решение по гр.д.№ 1179/2020г.на ІV г.о. разбиране за "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 105 СК, като „факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства - от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел“. В случая е безспорно, че молителката от години знае, че е осиновена, който факт е узнала от родителите, които са я отгледали. Тя е 59 годишна, майка на две пълнолетни деца. Мотивирала е искането си: 1. с желанието си да познава своя произход, да разполага с точна информация, определяща идентичността й като съществена част от правото й за зачитане на личния и семейния живот, закрепено в чл.8 ЕКЗПЧ, 2. с оглед превенция срещу възможност от обвързване и сключване на брак на децата й с биологични родственици и 3. с установяване на евентуална генетична предразположеност към определени заболявания. Така формулираните обстоятелства изглежда да попадат в гореописаният смисъл на понятието„важни обстоятелства“, като нито едно от тях не личи да е неморално или с користна цел. Твърди се, че узнаването на биологичната майка и нейния родствен кръг цели изясняване на съществен за молителката факт от душевния й мир, необходим за изграждане на личностната й идентичност, както и за предотвратяване на възможността нейните низходящи да създадат връзки със свои близки родственици, които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 СК. Това налага отмяна на постановения въззивен акт, доколкото не може да бъде споделен изразеният в него довод за липса на правен интерес. Делото следва да се върне за произнасяне по същество по направеното искане, като доколкото производството по чл. 105 СК се развива по реда на част VI ГПК – "Охранителни производства", при преценка си за основателността на искането, съдът следва служебно или по искане на прокуратурата като контролираща страна, да събере доказателства и дали искането за предоставяне на информация за произхода не е продиктувано от неморални или користни подбуди или цели увреждане правата на трети лица. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение