Определение № 233 от 22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1181/2020 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 70539/10.VІІ.2020 г. на застрахователя /касатор в производство по чл. 288 ГПК/ „ДаллБогг Живот и Здраве” АД-С. /ЕИК[ЕИК]/, подадена от негов юрисконсулт, чийто предмет е спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение № 1496/8.VІІ.2020 г. по гр. дело № 1656/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, с което това дружество е било осъдено – на основанията по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - да заплати на М. М. И., ЕГН [ЕГН] и С. И. М., ЕГН [ЕГН] – двамата от [населено място], суми от по 100 000 лв. (сто хиляди лева) за всеки един от двамата ищци, представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина им А. М. М., настъпила в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 28.Х.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 7.ХІІ.2016 г. до окончателното им издължаване от търговеца, като исковете са отхвърлени за разликата над сумите от по 100 000 лв. до пълния претендиран размер от по 150 000 лв., както и акцесорните претенции за заплащане на лихви върху горните главници, считано от 28.Х.2016 г. до 6.ХІІ.2016 г. Съответно на датата 20.VІІ.2020 г. двамата ищци са били снабдени с изпълнителни листове за присъдените им по техните преки искове срещу молителя застрахователни обезщетения. Като поддържа, че касационната му жалба (с вх. № 70524/10.VІІ.2020 г. по описа на САС) е подадена своевременно, в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, считано от датата на постановяване на осъдителното въззивно решение, чието изпълнение той претендира да бъде спряно, както и че по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК надлежно бил внесъл по специалната набирателна с/ка на ВКС равностойно на сбора от двете присъдени обезщетение и лихвите върху тях парично обезпечение в размер на 272 888.89 лв., застрахователят „ДаллБогг Живот и Здраве” АД-С. претендира молбата му за спиране изпълнението на този невлязъл в сила съдебен акт /по чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК/ да бъдела уважена. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, за да се произнесе по настоящето искане с правно основание по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следните данни по делото: Касационната жалба на застрахователя настоящ молител срещу осъдителното решение на САС, чието изпълнение той претендира да бъде спряно, е подадена с вх. № 70524 по описа на САС на датата 10.VІІ.2020 г., т.е. същата е постъпила в пределите на преклузивния 1-месечен срок по чл. 283 ГПК, считано от датата на постановяването му: осми юли т. г. На същата дата, на която е подадена касационната жалба, застрахователното дружество е внесло и дължимата на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата п ървоначална държавна такса в размер на 30 лв. по сметката на ВКС за държавни такси за касационно обжалване. Видно от приложената служебна справка на счетоводството на ВКС от 22.VІІ.2020 г. е, че по другата, специална набирателна, с/ка на този съд застрахователното д-во молител в настоящето производство е депозирало на 10.VІІ.2020 г. сума в размер на 272 888.89 лв. (двеста седемдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки) - съответна на сбора от присъдените в негова тежест с горното въззивно решение две суми. С оглед горните констатации се налага извод, че в случая са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение № 1496/8.VІІ.2020 г. по гр. дело № 1656/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение