Определение № 520 от 07.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 36/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. срещу разпореждане № 1262/24.08.2023 г. по в. ч. т. д. № 266/2023 г. на Апелативен съд Варна, с което е върната частна жалба вх. № 5835/18.08.2023 г. срещу разпореждане № 1000/26.06.2023 г., постановено по същото дело, с което са дадени указания по администриране на частна касационна жалба вх. № 4531/20.06.2023 г. С. С. прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане като неправилно и недопустимо. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В обжалваното разпореждане от състава на Апелативен съд Варна е съобразено обстоятелството, че атакуваният от С. акт /разпореждане № 1000/26.06.2023 г., постановено по в.ч.т.д. № 266/2023 г./ представлява действие по администриране на частна касационна жалба, поради което не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Съображенията следва да бъдат изцяло споделени. Разпореждането, с което подадена частна жалба се оставя без движение до отстраняване на констатирани от администриращия съд нередовности, не попада нито в категорията актове с преграждащ характер /такова е само разпореждането за връщане на частната жалба/, нито е изрично предвиден в процесуалния закон акт, който подлежи на самостоятелна инстанционна проверка, както това е прието и в множество актове на касационната инстанция. Аргументи в подкрепа на тази теза могат да бъдат черпени и от ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Производството по настоящото дело е образувано при условията на чл. 77 ГПК, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС дължимата се държавна такса, съобразно предвиденото в чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират съдилищата по ГПК. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС