Определение № 8118 от 28.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6668/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба на М. А. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Юрукова, срещу определение № 1651 от 22.05.2024 г., постановено по адм. дело № 598/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед № БЛ-3-746/23.04.2024 г. на и. ф. директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Благоевград. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението, тъй като са налице основания за спиране с оглед на приложено към частната жалба копие от протокол от изпитване № 1873-ЗЖ/05.06.2024 г., издаден от изпитвателна лаборатория „Лабораторни дейности“ при ОДБХ, от който е видно, че нито едно от животните в обекта няма заболяване „Бруцелоза“. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно. Ответникът – директор на ОДБХ – Благоевград, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частна жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на М. Д. срещу заповед № БЛ-3-746/23.04.2024 г. на директора на ОДБХ – Благоевград, с която на основание чл. 117, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 12 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и чл. 126, ал. 3 от ЗВМД е обявено първично огнище за наличие на болеста „Бруцелоза“ в животновъдния обект на жалбоподателя, забранено е движението на животни от и към животновъдния обект, както и е наредено да се предприеме умъртвяване по хуманен начин на едрите преживни животни, показали положителен резултат за болестта, обезвреждането на труповете на животните, почистване и дезинфекция на помещенията и инвентара в стопанството, вземане на официални кръвни проби за изследване на „Бруцелоза“ от всички едри преживни животни в животновъдния обект. В заповедта е посочено още, че собственикът следва да бъде обезщетен съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗВМД, както и че оборският тор, сламата, фуражът или всякакви други материали и вещества, влизали в контакт с животните в обекта или със замърсен материал, да се съберат и унищожат възможно най-бързо, или след извършване на необходимата оценка на риска, да се складират и преработят, за да се намали рискът от разпространение на болестта. В жалбата е направено особено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта с довод, че същото ще доведе до големи необратими щети и вреди за животновъдния обект. Съдът е приел, че искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно, тъй като в случая изложените доводи касаят незаконосъобразността на акта, но не и искането му по чл. 166, ал. 2 от АПК. Според съда единственият довод, касаещ искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е, че на оспорващия е отказано извършване на контролна проба и анализ в независима лаборатория и по този начин било несигурно дали неговите 10 броя преживни животни действително са болни от „Бруцелоза“, но тези доводи изобщо не касаят естеството на производството по чл. 166, ал. 2 от АПК, а са такива по съществото на спора и поради това са неотносими към предмета на настоящото производство. От друга страна съдът приема, че оспорващият не представя никакви доказателства, които да установяват, че неговите 10 броя животни са здрави, и което евентуално да противостои на доводите на ответника. Прието е от съда също така, че оспорващият не сочи и не доказва наличието на реална и обективна опасност за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер те да са противопоставими на правата и интереса, които ЗВМД защитава и ответника, издавайки оспорения акт, както и не сочи нови обстоятелства. Според съда още един аргумент за неоснователност на така мотивираното искане е и фактът, че законодателят е предвидил и специален способ за репариране на щетите в случаите на унищожаване на животни и животински продукти, съставляващи опасност за здравето на хора и животни, както и че евентуалните други вреди биха подлежали на репарация и по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. от АПК. Така постановеното определението е правилно. Изводът на Административен съд – Благоевград, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед е направен в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по чл. 60 от АПК, а не е по силата на изрична законова норма, каквато липсва по отношение на този акт в ЗВМД, поради което искането за спиране е по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК, както и правилно е приел административният съд. В тази хипотеза изпълнението може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че предварителното изпълнение може да му причини значителни или трудно поправими вреди, като във всички случаи изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В процесния случай административният съд правилно приема, че условията за спиране на допуснатото предварително изпълнение не са осъществени. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси, но в случая липсват представени от жалбоподателя доказателства, в това число и пред настоящата инстанция, за значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, които да обосноват спиране на предварителното изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид, че молителят не сочи нито едно релевантно основание за искането си - нито евентуална вреда, която би настъпила за него от предварителното изпълнение, нито нейния вид и размер. Размерът на евентуалните вреди е пряко обвързан с преценката по чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като разпоредбата изисква вредите да са "значителни", т. е. преценката е обвързана с установения евентуален размер на вредата, какъвто в случая не се сочи. Това, че на частния жалбоподател се налага да търпи неблагоприятните последици от принудителното изпълнение на заповедта също така не обосновава извод за наличие на „трудно поправима“ вреда. В случая следва да се имат предвид и обстоятелствата, както правилно приема и административния съд, че ЗВМД предвижда обезщетяване със средства от бюджета на Българската агенция по безопастност на храните на собствениците на унищожени въз основа на заповед животни и животински продукти, както и че при евентуална отмяна на заповедта, оспорващият разполага с изрично уредена в АПК законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. Соченият в частната жалба основен довод, както и представения във връзка с него протокол от изпитване № 1873-ЗЖ/05.06.2024 г., издаден от изпитвателна лаборатория „Лабораторни дейности“ при ОДБХ, преимуществено е относим към съществото на правния спор, а не към приложимостта на чл. 166, ал. 2 от АПК, което е и предмет на настоящия съдебен контрол, поради и което същото е ирелевантно и не може да се приеме за ново обстоятелство в този случай. При съобразяване на изложеното се налага извода за неоснователност на искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд,