Решение № 3817 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Хасково против Решение № 7429 от 25.09.2025г., постановено по адм.дело № 1277/2025г. на Административен съд(АС) – Хасково, с което по жалба на Х. Р. А. е отменено решение № 1012-26-238-1/03.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/№ 8/прот.№ N01115/24.03.2025 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като преписката е върната на органа за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. В писмена молба излага подробни съображения. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. С писмен отговор на Х. Р. А., чрез процесуален представител, се оспорва касационната жалба като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 500 лв., за което представя доказателства. В съдебно заседание касационният жалбоподател и ответната страна не се явяват и не се представляват. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. Р. А. срещу Решение № 1012-26-238-1/03.06.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане [номер]/№ 8/прот.№ N01115/24.03.2025 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, включително и за размера с включване на сума по § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО - 60 лева. Спорът е дали сумата от 60 лева се добавя след определянето на размера на пенсията, или участва в определянето на размера. Според административния орган,съобразно § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО, към определения размер на пенсията на жалбоподателката от 385,66 лв. правилно пенсионният орган е включил сумата от 60 лева, при което получил размер на пенсия от 445,66 лв., но тъй като същата отново била под минималния размер, определен в разпоредбата на чл. 70, ал. 12 от КСО, пенсията правилно била определена в размер на минималната такава от 580,57 лв., съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението. При анализа на относимите материалноправни норми първоинстанционният административен съд, съобразно приетите за установени фактически обстоятелства по делото, достига до извод за материална незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ -Хасково. Приел, че добавката от 60 лева по § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО се изплаща към пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях, независимо от размера на пенсията. Позовавайки се и на чл. 1, ал. 2 от ПМС № 479 от 30.12.2021 г., съдът е обосновал извод, че волята на законодателя относно добавката от 60,00 лв. е тя да не бъде автоматично изчислявана при определяне на размера на пенсиите, а след като размерът на пенсията бъде определен по реда на КСО, към него да се добави сумата от 60 лв. Предвид изложеното от фактическа и правна страна е отменил решението на административния орган и върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд – Хасково е постановено в съответствие с надлежно събраните доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Административният съд е проверил и установил верността на констатациите на административните органи, обсъдил е доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон, като е формирал правилен краен правен извод, че атакуваното пред него решение на административния орган е материално незаконосъобразно. Административният съд при безспорна фактическа обстановка е извел верни правни изводи за нарушение на материалния закон- основание по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт. Предвижданията на § 7ж от ПЗР на КСО са, че размерът, определен по реда на този кодекс към 30 юни 2022 г. на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2021 г. се увеличава от 1.01.07.2022 г. с 10 на сто. След увеличението в размера на пенсията се включва сумата от 60 лева, изплащана на основание Постановление № 479 на МС от 2021 г. Налице е разграничение между пенсията и добавките, които се начисляват отделно към вече определения размер на пенсията. Правилно съдът приема, че при определяне размера на пенсията неправилно административния орган включва сумата от 60 лева, на основание § 7ж, ал. 18 КСО, в изчисления действителен размер, вместо да приравни действителния размер на минималния, след което да прибави сумата от 60 лева на основание § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО. Предвид изложеното са неоснователни доводите в касационната жалба относно приложението на материалния закон и при отсъствие на касационни основания за отмяна на решението същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна, като Националният осигурителен институт в качеството му на юридическо лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт, бъде осъден да й заплати сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение, посочена в договор за правна защита и съдействие №36 от 29.09.2025г. Неоснователно и немотивирано е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа и съответства на фактическата и правна сложност на делото. На основание на основание от § 5, ал. 1 ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България и чл. 12 и чл. 13 от същия закон сумата от 500 лв. следва да бъде превалутирана на 255,65 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, състав на шесто отделение