Определение № 7 от 07.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4342/2018 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 396, ал. 2 ГПК. С определение № 454 от 26.07.2018 г. по гр. д. № 335/2018 г. на Добрички окръжен съд е потвърдено определение № 224 от 05.07.2018 г. по ч. гр. д. № 358/2018 г. на Генералтошевски районен съд, с което е оставена без разглеждане молба № 2211 от 05.07.2018 г. на И. В. Г., действаща лично и като законен представител на В. Г. Г. и Н. Г. Г., и тримата от [населено място], за допускане на обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 200 КТ срещу „Агрогруп 78“ ЕООД, както и бъдещи искове с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу Б. В. К. и М. П. М.. Със същото определение въззивният съд е задължил Генералтошевския районен съд да изпрати молба вх. № 2211 от 05.07.2018 г. за разглеждане на друг състав на Добрички окръжен съд на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, вр. чл. 390, ал. 1 ГПК. Частна жалба срещу определението на Добрички окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от И. В. Г., действаща лично и като законен представител на В. Г. Г. и Н. Г. Г.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е недопустима. Съгласно чл. 396, ал. 2 ГПК, касационно обжалване на определение на въззивен съд, постановено в обезпечителното производство, е допустимо само в случаите, когато въззивният съд се е произнесъл за първи път по искане за допускане на обезпечение или след отмяна на първоинстанционното определение, в качеството си на въззивна инстанция, е допуснал обезпечението. Всички останали определения, постановени в обезпечително производство, не подлежат на касационно обжалване – в този смисъл са и постановките на тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, запазило действието си и след изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК от 21.12.2010 г. В настоящия случай обжалваното въззивно определение, макар и преграждащо, е постановено в обезпечително производство, поради което в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, определението на Добрички окръжен съд не попада в предметния обхват на чл. 396, ал. 2 ГПК, поради което частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Частната жалба е недопустима и в частта и, с която съдът се е произнесъл по въпроса за подсъдността на молбата за обезпечение на бъдещите искове съобразно правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК – постановените определения по дела, по които актовете по същество не подлежат на касационно обжалване са изключени от касационен контрол. Изложените от жалбоподателите оплаквания във връзка с определяне подсъдността на исковете не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Въпросът за подсъдността на исковете, съответно с квалификацията на спорното право следва да бъде разрешен в производството, образувано при предявяването им. Предвид изложеното, делото следва да бъде върнато на Добрички окръжен съд за образуване на производство по молба вх. № 2211 от 05.07.2018 г. и произнасяне по съществото на искането за допускане на обезпечение на бъдещи искове, воден от което съдът