Определение № 2318 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на С. Д. С., подадена чрез адв. Д. К. срещу разпореждане №126 от 08.02.2024г по в.гр.д. №227/2023г на Варненски апелативен съд ,с което постъпила след срока касационна жалба на настоящата жалбоподателка срещу постановеното по делото въззивно решение в производство по чл. 5 ЗЛС е върната. Обжалваното разпореждане е постановено, след като веднъж делото е изпратено на Върховен касационен съд заедно с постъпилата касационна жалба и с разпореждане №160/22.01.2024г на Председателя на Трето г.о на ВКС е констатирано, че администриращият съд не е упражнил правомощията си по чл.286,ал.1 ГПК да провери постъпването на жалбата в законния срок, предвид че данните по делото са свидетелствали за връчване на решението на 16.10.2023г ,при подадена/по електронна поща/ касационна жалба с вх. номер от 17.11.2023г.След постъпването по елекронна поща жалбата е била администрирана с оставяне „без движение” и указания, изпълнени от пълномощника и съдебен адрес на страната с депозиране на касационна жалба с приложено изложение ,подадени/по поща/на 29.11.2023г. След връщане на преписката за администриране с разпореждането от 26.01.2024г на страната е указано да представи доказателства ,че касационна жалба вх №7969/17.11.2023г е подадена в срока по чл.283 ГПК.Процесуалният представител е депозирал молба с твърдение,че е изпратила жалбата на хартиен носител на 16.11.2023г, т.е в последния ден от срока, но не е запазила обратната разписка ,тъй като касационната жалба била вече приета.При този отговор въззивният съд е върнал постъпила касационна жалба на основание чл.262, ал.2 т.2 и чл.286, ал.1 ГПК. Жалбоподателката,чрез пълномощника адв Д. К. поддържа неправилно прилагане на процесуалния закон,тъй като веднъж жалбата е била приета за постъпила в срок, дадено е движение по хода /внасяне на такса, други указания/и след около три месеца този съд изменя преценката си и решава да изисква документи, които нейната доверителка не била запазила Частната жалба е постъпила в срок,по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане Варненски апелативен съд ,след като е дал възможност на страната да ангажира доказателства за твърдението си ,че подената в електронна форма касационна жалба е изпратена по форма и начин, ползващ страната при удостоверявне на по-ранна дата, и след като такива доказателства не са ангажирани, законосъобразно е приложил последиците на чл.286, ал.1, т.1 ГПК.Изтъкваните съображния на защитата не са от естество да отменят законните последици при обективираното от данните по делото пропускане на законово определен срок при обжалване. Задължението на съда да следи за всички процесуални предпоставки по допустимостта на производството е служебно и не се преклудира.Оплакванията на защитата се основават на твърдения,които не са конкретни ,нито документирани, както би следвало при ползвана пощенска/куриерска услуга Ако заявителят на тази услуга не е запазил ”обратната разписка” при положение че пратката не е постъпила при получателя /в случая в канцеларията на съда/,за подателя е гарантиран ред по който да удостовери обстоятелствата по изпращането. Датата на предаването на жалбата по пощата / /като пощенска пратка/ползва жалбоподателя за да установи спазването на законния срок при съответното процесуално действие и доколкото се заявява/ с молба от 06.02.2024г на адв.Д. К./,че това действие е било извършено от упълномощения адвокат на посочена дата,необяснимо е съхранението на удостоверителните документи при обстоятелства като процесните,адвокатът да поверява за съхранение на страната по делото или да счита,че повече не са му потребни.Освен това,както се изтъкна,незапазването на разписка не е пречка да се удостоверят обстоятелства свързани с датата на подаване на пощенска пратка от съответната пощенска служба.Затова администриращият съд е указал и предоставил доказателствената възможност, с оглед изложените твърдения. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ го,