Определение № 190 от 31.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2017 г.
ВКСII гражданско отделение31.10.2017 г.докладчик Красимир Влахов
Диспозитив
ОТМЕНЯ, на основание чл.253 ГПК, протоколно определение от съдебно заседание на 17.10.2017 г., с което е даден ход на устните състезания по гр.д.№ 1186/ 2017 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 ГПК на В. Й. Т. за отмяна на влязлото в сила Решение № 451/16.12.2015 г. по в. гр. д. № 543/14 г. на Софийския окръжен съд. ОСЪЖДА В. Й. Т. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати поравно на Н. П. С. и Р. П. С. сумата 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
В съдебно заседание на 17.10.2017 г. настоящият състав на Второ гражданско отделение на ВКС е дал ход на устните състезания по делото, образувано по молба на В. Й. Т. за отмяна на влязлото в сила Решение № 451/16.12.2015 г. по в. гр. д. № 543/14 г. на Софийския окръжен съд. С това въззивно решение е отменено решение от 28.03.13 г., постановено по гр. д. № 94/10 г. на Етрополския районен съд, с което е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост и вместо него е признато за установено по отношение на А. А. С., Й. Й. Р., Л. Й. Р., Ц. С. З., Г. М. М., В. М. М. и В. Й. Т., че Н. П. С. и Р. П. С. са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на недвижим имот – ливада с площ от 1.108 дка в м.”С....”, попадаща в регулацията на в.з. „Язовира”, за която е отреден УПИ ...., кв.1 по плана на вилната зона с площ от 1108 кв.м. Като основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК се твърди наличието на новоотрито писмено доказателство- саморъчно завещание на Г. В. А. /починала на 07.07.2014 г., като на нейно място като ответник в процеса са били конституирани наследниците й по закон В. М. Н., Г. М. М. и В. Й. Т./ в полза на В. М. Н., за което молителят узнал след вписване на завещанието в Службата по вписванията на 16.05.2016 г. Ответниците по молбата за отмяна - Н. П. С. и Р. П. С. са депозирали по реда на чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор, с който оспорват същата като неоснователна. Поддържат, че представеното от молителя доказателство не е „новооткрито” по смисъла на процесуалния закон, като при това същото е без значение за изхода на делото. Претендират разноски. Върховният касационен съд, след като прецени представените в настоящото производство писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕДОПУСТИМА. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдяните от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл.3 ГПК /отм./, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /ТР № 138/ 01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай от представените от ответника по молбата В. М. писмени доказателства се установява, че саморъчното завещание от 15.06.2011 г. на Г. В. А. в полза на В. М. М. е било представено като писмено доказателство по друго дело между страните, а именно в съдебно заседание на 14.10.2014 г. по гр.д.№ 25868/12 г. на СГС, като в това заседание молителят е присъствал лично и не е оспорил истинността на документа. Съдебното дирене във въззивното производство по гр.д.№ 543/14 г. на Софийския окръжен съд, в което е било постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е приключило на 12.10.2015 г., т.е. една година след узнаване от страна на молителя за саморъчното завещание на Г. А., за което се поддържа, че е „новооткрито”. В този смисъл следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК преклузивен тримесечен срок, считано от узнаване на новото писмено доказателство, поради което молбата за явява процесуално недопустима и като такава подлежи на оставяне без разглеждане. На основание чл.78, ал.4 ГПК молителят следва да заплати на ответниците Н. П. С. и Р. П. С. направените от тях разноски в производството, а именно сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение