Определение № 3475 от 20.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 517/2023 г.

Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по иск за отмяна на арбитражно решение № 52 от 28.11.2022 г. по ВАД № 22009/2022 г. на арбитражен съд при сдружение „Арбитражен Съд при Световен Търговски Център“, [населено място]. В исковата молба е посочено, че същата се подава от В. Д. като съдружник и като управител на „АВТОСТЪКЛА“ ООД – дружество, осъдено съгласно процесното арбитражно решение. Според вписванията в търговския регистър „АВТОСТЪКЛА“ ООД се представлява съвместно от двама управители – В. Д. и М. Й.. С молба от 21.02.2024 г. в изпълнение на дадените с разпореждане от 02.06.2023 г. указания управителят Д. потвърждава, че искът е предявен от нея в качеството й на съдружник и от „АВТОСТЪКЛА“ ООД, като са изложени доводи в полза на легитимацията на Д. да подпише самостоятелно исковата молба от името на дружеството – твърди се бездействие на съуправителя Й., мотивирано от противоречиви интереси с дружеството. След завеждане на настоящото дело е образувано тълк.д. № 1/2024 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса „Какви са правомощията на съда, когато в учредителния акт е предвидено, че двамата управители представляват дружеството само „заедно“ и единият управител предприеме правни действия от името на дружеството срещу трето лице с твърдение за защита на значим интерес на дружеството, а другият управител не дава съгласие за тях?“ Поставеният въпрос има отношение към преценката на редовността на процесната искова молба и поради това следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 292 ГПК, като делото бъде спряно до постановяване на окончателен съдебен акт по горепосоченото тълкувателно дело. По аргумент от т. 2 от ТР № 8 от 7.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящото определение не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,