Определение № 34 от 29.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 70/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Фондация „Манускрипта“ срещу Решение № 1267/24.06.2013г. на Софийски апелативен съд, 9 състав по фирмено дело № 2438/2013г., с което е потвърден отказ за вписване на промени по партидата на фондацията по заявление вх.№ 11053/ 21.11.2011г. по фирмено дело № 18297/1997г. на СГС, Фирмено отделение,1 състав. Съставът на ВКС, ТК счита, че касационната жалба е недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивния съд: В производство по чл.18,ал.4 ЗЮЛНЦ СГС е отказал вписване на промени по партидата на Ф. по заявлението от 21.11.2011г. /промени в Устава и промени в състава на Съвета на фондацията, приети на заседанието на Съвета от 18.05.2011г./ и неговото решение е потвърдено от апелативния съд. Специалният закон –ЗЮЛНЦ не съдържа разпоредби относно вписването и обжалването на отказите за вписване на сдруженията, респ. на промени в обстоятелствата по партидата им, поради което приложение следва да намерят уредените от ГПК особени правила за охранителното производство по вписване на юридическите лица /Глава 55, чл.595-чл.607 ГПК/, които регламентират образуването, преобразуването и другите подлежащи на вписване обстоятелства, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър. Такова вписване в регистър на юридическите лица с нестопанска цел е предвидено в разпоредбата на чл.17 ЗЮЛНЦ. Решението на окръжния съд, с което е отказано вписване /промяна в подлежащо на вписване обстоятелство/, подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативния съд, съобразно особеното правило в производството по вписване на юридически лица - чл.606 ГПК. Разпоредбата съдържа изрична възможност за обжалване на отказа пред апелативния съд /и реда за разглеждането на жалбата като частна/, но не предвижда такава за обжалване на акта на апелативния съд. В разпоредбите, уреждащи охранителното производство по вписване на юридическите лица не се съдържа друго правило относно обжалваемостта на определението на въззивната инстанция. Такова не се съдържа и в общите правила за охранителните производства /Глава 49, чл.538/, от което следва, че законодателят е ограничил инстанционния контрол по отношение на отказа за вписване с потвърждаването му от апелативния съд. Част Шеста на ГПК „Охранителни производства“ съдържа глава 49 общи правила и особените правила на Глави 50-55 за различните видове такива производства. При анализа на разпоредбите относно реда за обжалване на отказа за издаване на съответния охранителен акт съобразно особените правила, приложими за него, е видно, че законодателната техника е диференцирана – така в производството по установяване на факти /глава 50/ е уредена изричната възможност -чл.546,ал.2 ГПК, решението, с което съдът се произнася по молбата, да може да се обжалва по общия ред. Липсата на аналогична разпоредба в глава 55 и изложените предходни съображения, дават основание на настоящия състав да приеме, че с произнасянето от апелативния съд по отказа за вписване в регистъра на юридическите лица, инстанционният контрол е изчерпан и касационното обжалване е недопустимо. С новия процесуален закон са уредени едновременно правилата и на регистърното и касационното производство и при наличието на нормата на чл.606 ГПК установяваща специално правило за срока и реда за обжалване на решението на окръжния съд по отказа за вписване в регистъра на юридическите лица, следва че приетата в т.1 на ТР № 1/17.07.2001г. постановка е загубила сила. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.