Определение № 10500 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8958/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Т. Г. срещу Определение № 893 от 03.07.2024 г. по адм. дело № 231/2024 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-1275-000300 от 29.04.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Велико Търново и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Сочи, че държавната такса за образуване на производството пред първоинстанционния съд е заплатена. Иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от лице, имащо право на обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административния съд – Габрово е образувано по жалба на М. Т. Г. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1275-000300 от 29.04.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. С Разпореждане № 772 от 06.06.2024 г. съдът е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщаването да внесе по сметката на Административен съд – Габрово дължима държавна такса от 10,00 лева и в същия срок да приложи платежния документ по делото. Жалбоподателят е предупреден за правните последици при неизпълнение на дадените задължителни указания. Съобщението с указанията е редовно връчено лично на жалбоподателя на 12.06.2024 г. С обжалваното определение съдът е констатирал, че в указания 7-дневен срок от получаване на съобщението и до момента на постановяване на определението жалбоподателят не е изпълнил указанията и не е представил документ за внесена държавна такса за производството по делото. Поради това и на основание чл. 158, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК е оставил без разглеждане жалбата на М. Т. Г. и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Към частната жалба е приложен документ за плащане на таксата, от който се установява, че плащането е извършено на датата на подаване на първоинстанционната жалба. Този документ обаче не е приложен към жалбата, нито е представен по-късно в определения от съда срок. Твърдението на частния жалбоподател, че документът е бил приложен към първоинстанционната жалба, но административният орган не го е изпратил в съда, не е подкрепено с доказателства. При постъпването на първоинстанционната жалба в деловодството на съда платежният документ не е бил наличен, поради което не било изпълнено изискването за редовност по чл. 151, т. 3 АПК. Посочената разпоредба изисква към жалбата до съда, с която се оспорва индивидуален административен акт, да се прилага документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. Поради липсата на приложен документ за платена държавна такса е възникнала необходимост от даване на указания на жалбоподателя за отстраняване на констатираната нередовност. В указания от съда срок, въпреки предупреждението за правните последици от неизпълнение на указанията, удостоверяващият плащането документ не е представен от жалбоподателя. Документът за платената държавна такса е приложен към настоящата частна жалба. С оглед на доказателствата по делото правилен е изводът на съда, че в дадения срок жалбоподателят не е представил документ за плащането й, т.е. указанията на съда са изпълнени частично. Неизпълнението в срок на указанието на съда за отстраняване на нередовността на жалбата - непредставянето на документ за платена държавна такса, е основание за прекратяване на съдебното производство съгласно чл. 158, ал. 3 АПК. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение