Определение № 1643 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11351/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на Р. Д. С., О. Д. П., А. А. Б. и Д. Я. С., приподписани от адв. С. Стойкова, против определение № 7256 от 03.06.2024 г. и определение № 14085 от 07.08.2024 г., постановени по адм. дело № 1947/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Изложени са доводи за неправилност на съдебните актове с искане за отмяната им и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърденията са, че са доказани предпоставките за уважаване на исковата претенция за обезщетяване на вреди от релевираните действия и бездействия на ответниците, а съдът незаконосъобразно е преградил търсената защита. Ответникът – Върховният административен съд, чрез пълномощника си юрк. В. Христова, в срока по чл. 232 от АПК представя писмено становище за неоснователност на частната жалба срещу определение № 7256 от 03.06.2024 г. Ответникът – Министерство на финансите, чрез пълномощника си гл. юрк. Д. Кръстева, в писмени отговори поддържа становище за неоснователност на частните жалби против двете определения. Претендира разноски. Ответникът – Агенция по геодезия, картография и кадастър, не изразява становище по частните жалби. Като взе предвид основанията, посочени в частните жалби и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Р. Д. С., А. А. Б., Д. Я. С. и О. Д. П. като наследници на Р. С. С., изпратена за разглеждане по подсъдност с определение № 261 094 от 21.02.2023 г. по гр. дело №10 754/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с която са предявени искове с правно основание чл.2в, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.4, §3 от ДЕС, срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, Върховния административен съд и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Иска се солидарно осъждане на ответниците Върховен административен съд и Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплатят на ищците обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 1 175 000,00лв. и обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 300 000,00лв., причинени от нарушаване на чл.6, §1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС и чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, произтичащи от действия и бездействия при осъществяване на дейността на АГКК като административен орган, както и от правораздавателната дейност на ВАС. Видно от исковата молба и направените уточнения с допълнителни молби, ищците свързват претендираните вреди от правораздавателната дейност на ВАС с постановеното определение № 2224/22.02.2017г. по адм. дело №1830/2017г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила определение № 5892/25.10.2016г. по адм. дело № 811/2015г. на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р. Д. С. срещу заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. по чл.49, ал.1 ЗКИР, на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Банкя, оспорена в частта за собствените на жалбоподателя поземлени имоти, и е прекратено производството по делото. Сочат, че с окончателен съдебен акт, какъвто е визираното определение, ВАС им е отказал правосъдие, нарушено е правото им на достъп до съд и на справедлив съдебен процес, с което са нарушени разпоредбите на чл.6, §1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС. Твърди се също, че като не е допуснал съдебен контрол по жалбата срещу заповедта на изпълнителния директор на АГКК, ВАС е нарушил правото им да се ползват от възстановената им собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на гр. Банкя, представляващо нарушение на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. Претенцията срещу АГКК се свързва с действия и бездействия на същата като административен орган, изразяващи се: в неиздаване на скици за възстановените им земеделски имоти; в откази за попълване или неправилно отразяване в кадастралната карта и кадастралния регистър на собствените им имоти, включително нанасянето им с нови номера, нямащи връзка с номерацията по предходните планове и карти на територията, което е възпрепятствало идентифицирането им и е създало условия за злоупотреби и имотни измами; в неотразяване на реституираните им имоти в КККР, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК; в изработване, съхраняване и използване на документи с невярно съдържание, послужили за изготвяне на неправилни и необективни съдебно-технически експертизи от вещи лица в образувани съдебни производства, засягащи собствените им имоти. Горните действия и бездействия на ответника АГКК, осъществяващ административна дейност, се считат от ищците за нарушаващи правото им да се ползват от възстановената им собственост върху земеделските земи, защитено с разпоредбата на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. С допълнителна уточняваща молба, ищците конкретизират с разпоредбите на чл.17, чл.20 и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), доводите си за особено съществено нарушение на правото на ЕС като основание за предявените искови претенции поради невъзможност да се ползват от собствеността си и поради лишаване от ефективни правни средства за защита. Със заявление от 05.04.2024 г., ищците уточняват, че поддържат предявените искове срещу Министерство на финансите, ВАС и АГКК. При горните обстоятелства, с определение № 7256 от 03.06.2024 г., административният съд е оставил без разглеждане исковата молба на Я. П. С., П. Х. С. и О. Д. П., предявена срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, Върховния административен съд и Агенцията по геодезия, картография и кадастър и е прекратил производството по делото. Прието е, че предявените искове с правно основание чл.2в, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от ЗОДОВ вр. с чл.4, §3 от ДЕС, са недопустими, тъй като отговорността на държавата за вреди в посочената хипотеза е обективна, но в случая не са налице предвидените законови предпоставки от фактическия състав на отговорността. Сочи се, че липсва приложима съюзна норма, която да предоставя конкретни права на ищците, като не е доказано и нарушение на такава норма. Счита се, че не е налице и пряка причинна връзка между нарушението и претендираните вреди. Отговорността за вреди от правораздавателната дейност на ответника Върховен административен съд е отречена с доводи за това, че е въпрос на законодателно разрешение, изключването от съдебен контрол на заповедите по чл.49, ал.1 ЗКИР за одобряване на КККР, поради което не е приложима съюзна норма, респ. не е налице нарушение на правото на ЕС, включително на ХОПЕС. По отношение на ответника АГКК е прието, че дейността на същия по създаване и изменение на КККР е регламентирана в Закона за кадастъра и имотния регистър и ищците е следвало да инициират и проведат производствата по реда на посочения закон и не е налице приложима норма на съюзното право, която да е нарушена. За Министерство на финансите е преценено, че не е надлежен ответник по исковите претенции, тъй като не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на същото, в причинна връзка с вредите. Оспореното определение № 14085 от 07.08.2024 г. е постановено на осн. чл.175 АПК и по искане на Министерство на финансите, като е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 7256 от 03.06.2024 г., в диспозитива на което вместо Държавата, представлявана от министъра на финансите, се чете Министерство на финансите. С определението е поправена и очевидна фактическа грешка относно имената на ищците, а именно: Р. Д. С., О. Д. П., А. А. Б. и Д. Я. С.. С оглед на изложеното и след извършена служебна проверка по чл.229 –чл.231 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение, приема следното: Частната жалба срещу определение № 7256 от 03.06.2024 г. е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се счита за основателна. Съображенията са следните: Оспореното определение № 7256 от 03.06.2024 г. е неправилно. Административният съд е прекратил производството по делото като недопустимо, но с мотиви, които са относими към основателността на предявените искове. Разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от актове и действия на административните съдилища, извършени при достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС, съгласно която разпоредба, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки: когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти; когато нарушението на нормата е достатъчно съществено и когато съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При предявяване на иск по чл. 2в ЗОДОВ ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и страни. Правният интерес от предявения иск произтича от изложените в исковата молба твърдения. За ищеца е налице задължение ясно и точно да посочи фактите (т. е. конкретните обстоятелства), от които произтича претендираното материално субективно право. Съответно на доказване от страна на ищеца подлежат всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават, както и връзките между тях. Преценката за наличието на тези обстоятелства, за наличието или не на причинна връзка на същите със съответните вреди, които се претендират и тяхното обезщетяване, е преценка по основателността на иска, а не по неговата допустимост, както неправилно е прието с оспореното определение. Видно е в случая, че административният съд е обосновал недопустимост на исковете поради това, че липсва приложима съюзна норма, която да предоставя конкретни права на ищците; че не е доказано нарушение на такава норма и че не е налице пряка причинна връзка между нарушението и претендираните вреди, т.е. отречено е наличието на предпоставките от фактическия състав на отговорността. Формираните доводи са относими към материалноправните предпоставки на исковата претенция и не са основание за недопустимост на същата. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Делото следва да се разгледа от друг състав на АССГ, тъй като съставът, постановил процесното определение е формирал изводи по съществото на исковете. След връщане на делото, съдът следва да провери редовността на исковата молба. В случая ищците излагат съображения за допуснато съществено нарушение на правото на ЕС от правораздавателната дейност на ВАС и от действия и бездействия на АГКК като административен орган, и се иска солидарното им осъждане. Липсва конкретизация на съставомерното поведение на АГКК, поради което е необходимо да бъдат дадени указания на ищците да посочат за кои от възстановените им земеделски имоти не са издадени скици; за кои имоти има откази за нанасяне в КККР, съотв. са нанесени неправилно; кои са документите с невярно съдържание, изработени, съхранявани и ползвани от АГКК, относими към реституираните им имоти. Не е обоснована претенцията и срещу Министерство на финансите, което е посочено от ищците като ответник, вместо държавата, представлявана от министъра на финансите, както е било с първоначално предявената искова молба. Следва да бъдат описани конкретни фактически обстоятелства, на които се основават исковете, каква е съпричастността на МФ за причиняване на вредите, като остава неясно също дали се претендира солидарно осъждане и на този ответник, наред с другите двама. Налице е нередовност на исковата молба, която съдът следва да отстрани след връщане на делото. По отношение на частната жалба срещу определение № 14085 от 07.08.2024 г., касационната инстанция приема, че е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се счита за неоснователна. Налице са основанията по чл.175 АПК за допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното определение. Формираната воля от съда в мотивите на същото не съответства на диспозитива на съдебния акт в частта относно Министерство на финансите като ответник по исковете и в частта относно имената на ищците. Горното несъответствие е отстранено по реда на чл.175 АПК с оспореното определение, което е правилно и следва да се остави в сила. Поради връщане на делото на АССГ, същият следва да се произнесе по претенцията за разноски на МФ за настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 вр. чл. 236 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение