Определение № 83 от 09.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 47/2026 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282 ГПК. Образувано е по подадена от М. Б. К. и К. И. К. молба за спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 140 от 18. 04. 2024 г. по гр. д. № 466/2023 г. на РС – Петрич, потвърдено с решение № 381 от 17. 07. 2024 г. по в. гр. д. № 617/2014 г. на ОС – Благоевград, недопуснато до касационно обжалване с определение № 5016 от 4. 11. 2025 г. по гр. д. І 53/2025 г. на ВКС, 1 г.о., с което е уважен предявен от К. А. Т., Р. Т. А., А. Б. К., Р. Б. О., З. Б. А., В. В. Н., С. Б. В., Г. Б. С., Д. Г. А., Д. Д. Ч. против М. Б. К. и К. И. К., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост, като е прието за установено в отношенията между страните, че ответниците М. Б. К. и К. И. К. не са собственици на 73/90 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място]. Твърди се, че са налице предпоставките на чл. 309, ал. 1 ГПК за уважаване на искането за спиране, тъй като е подадена молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1ГПК, на влязло в сила решение, с което е уважен предявеният срещу молителите отрицателен установителен иск за собственост на посочените по-горе три поземлени имота. Молбата по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282 ГПК е неоснователна. Влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК няма изпълнителна сила и не подлежи на принудително изпълнение. В частта му, с която се присъждат съдебни разноски, на основание чл. 78 ГПК, решението е с характер на определение и не подлежи на спиране по реда на чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282 ГПК – такава възможност е предвидена само за съдебни решения, разрешаващи по същество материалноправни спорове и ползващи се с изпълнителна сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,