Определение № 4980 от 01.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КОНПИ против решение № 104/30.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 2443/2022 г. от І-ви състав на САС. Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор. С обжалваното решение, състав на САС е счел искането на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество за неоснователно и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС, при повторно разглеждане на делото, след решение на ВКС, с което е отменено решение на САС, с което е уважено искането. Съдът е приел, че в края на проверявания период налично имущество, предмет на иска за отнемане, е било апартамент № 17, гараж № 12 и суми, внесени по две сметки- в ЦКБ на стойност 112.13лв и в ПИБ- 9207.63лв. Посочено е, че това е имуществото, налично в края на проверявания период, по отношение на което може, при наличие на останалите законови предпоставки, да бъде уважен предявения иск по чл.28 от ЗОПДИППД/отм/.Съобразно изготвената СТЕ придобивната стойност на апартамента и гаража към 04.09.2006г възлиза на сумата от 140 970.90лв и 8574.18лв. Съдът е приел, че по делото се установява законен доход у ответниците за закупуване на посочените имоти през 2006г. Това възприето от съда, защото видно от изслушаната ССчЕ ответниците имат превишение на доходите над разходите за 2004 и 2005г. Видно от табл. 1/ предпочитания от ищеца вариант/и табл. 5 за 2004г ответниците имат доход от 94428лв и разход от 8153424лв, а за 2005г- доход от 48298лв и разход от 7896лв или в началото на 2006 г. имат остатъчни средства от 81406лв и както се установява са ползвали 80 000лв кредит за закупуването на имота. Така посочените средства на ответниците към 2006 г. са достатъчни, за да закупят процесните два имота- апартамент и гараж. Ако се съобразят и останалите доходи и приходи на ответниците, дори и само тези посочени в табл. 1 от ССчЕ и всички разходи за 2006 г., извън закупените имоти, като се вземе предвид ,че придобивната стойност на процесните имоти не е 240 241 лв а 149 545лв, отново се констатира, че приходите и разходите на ответниците за 2006г са изравнени, т.е. се установява наличие на законни доходи у ответниците за закупуване на процесните два имота – апартамент и гараж, включително и за вноски по посочените по горе две банкови сметки. По отношение на направените разноски за подобрения на имотите- съдът намира, че по делото се установява, че към 2008 г. ответниците установяват наличие на законни доходи, позволяващи им извършването на процесните разноски. Дори да се съобразят данните от табл.1, а не от табл.3, и съответно от табл. 5 на вещото лице се установява, че за 2008г ответниците имат превишение на доходи от близо 50 000лв, което отново позволява същите да направят разноски от законни доходи, вложени в техните недвижими имоти. Основната част от доходите на ответниците за 2008г идват от разпореждане с имот на първия ответник, придобит преди проверявания период и разпореждането с който обосновава наличие на законен доход. От продажбата на този имот 2008 и от последващи установени по табл.1 доходи на ответниците същите имат достатъчно средства със законен произход и за оправдаване на сумите, останали налични по банковите им сметки към 2014 г. Посоченото по-горе е обосновало решаващите изводи на съда, че искането за отнемане на незаконно придобито имущество е неоснователно. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че е очевидно неправилно – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Сочат се въпроси, в случаите, в които ответникът е осъден за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, следва ли извод, че имущество на значителна стойност, за което не са установени законни източници на доходи е придобито от престъпна дейност и следва ли в случая да не се обсъжда наличието на косвена връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото. Решаващият извод на съда относно неоснователността на искането е установеното от фактическа страна по спора, че са налице доказателства за наличието на законни източници на доходи за придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, поради което така формулираните от КОНПИ правни въпроси не са обосновали изводите на съда относно изхода на спора и на това основание касационното обжалване не следва да се допуска. Освен изложеното, съдът е съобразил практиката на ВКС, че когато периодът на придобиване на имущество предхожда престъпната дейност и е включен в периода по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.), косвената връзка може логично да се предположи, само ако придобитото имущество е създало условия за извършеното престъпление. Условия за извършеното престъпление са онези факти, които са обективно проявени и са способствали (създали са предпоставки) за престъпната дейност по влязлата в сила осъдителна присъда за престъплението, посочено в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) (решение № 168/21.12.2017 г. по гр. д. № 5172/2016 г. ВКС, ГК, III-то отд., р ешение № 100 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4162/2017 г., ІІІ г. о. и др.). Наличието на съдебна практика по поставените правни въпроси и съобразяването й от страна на съда води до липсата на касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Доколкото очевидната неправилност се обосновава отново с поставените по-горе правни въпроси, то и на това основание не следва да се допуска касационното обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на адв. Г. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА, в размер на 2 000 лева, с оглед обема на извършената работа /писмен отговор на касационната жалба/, фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното, състав на ВКС