Определение № 50043 от 11.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1363/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], срещу определение № 842 от 25. 03. 2022 г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав по в.гр.д. № 623 по описа на съда за 2021 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че нито обема на извършената работа от адвоката на ответниците, нито фактическата и правна сложност на делото обосновават присъждане на адвокатски хонорар в троен на минималния размер. Излага се още, че в представения пред СГС договор за правна помощ ответниците са идентифицирани с трите им имена, без посочване на ЕГН и адрес, поради което не може да се установи идентичност между тримата ответници и лицата, които са вписани като страни по договора за правна защита. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждането на адвокатски хонорар в минимален единичен размер единствено за производството пред САС, но не и за производството пред СГС, претендират се разноски. Ответниците оспорват жалбата, претендират разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е неоснователна. Присъдените с въззивното решение адвокатски възнаграждения са в минималния размер, изчислявани за защита на всеки от тримата ответници по делото и съобразени с размера на защитавания материален интерес. Общността на фактите и обстоятелството, че солидарната отговорност на тримата ответници произтича пряко от закона – чл. 53 от ЗЗД не променят обстоятелството, че всеки от тримата ответници отговаря за пълния размер на исковата претенция, ако искът срещу него би се приел от съда за допустим и основателен, поради което и адвокатът, осъществил защитата им, има право на възнаграждение за защитата на всеки от тях. Неоснователно е и оплакването, базирано на невписани в договора за правна помощ, освен три имена на всеки от ответниците, но и на техните ЕГН и адреси – имената са основен идентифициращ белег на физическите лица, а по отношение на договора за правна помощ, други формални изисквания относно съдържанието му, в действащия правов ред не са обективирани. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В настоящото производство по преценка законосъобразността на определение, постановено по молба с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановено решение в частта му за разноските, разноски не се присъждат. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия