Определение № 2543 от 22.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 2493/2024 г.

Подадена е молба от ответника по касация М. Ф. А. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1113 от 10.04.2025 г. в частта за разноските, като в полза на същия бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 1 200 лв. Ответникът по молбата – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място] – заявява становище за недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение, евентуално – за неговата прекомерност. Съдът, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и частично основателна. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на атакуваното от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД въззивно решение, искането на ответника по касационната жалба М. Ф. А. за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на жалбата и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 1200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника. Заплащането на адвокатското възнаграждение в брой е удостоверено в представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 27.10.2024 г. Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. се явява несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Този извод произтича от предмета на конкретния спор – иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в щети на ограда и метална врата в имот, както и с оглед поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси. От значение е също и обемът на осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ, изразяваща се единствено в изготвянето на отговор на касационната жалба срещу въззивното решение. Ето защо, съответстващо на осъществената правна помощ и на фактическата и правна сложност на делото се явява сумата 600 лв. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение. С оглед задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК