Определение № 2726 от 02.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 667/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1973/01.07.2026г., с присъждане в полза на страната разноски за касационна инстанция, предвид недопуснато, по касационната жалба на насрещната - „Енерджи Инвестмънт“ ЕООД, касационно обжалване на решение № 641/16.12.2026г. по в. т. д. № 236/2025г. на Апелативен съд - София. Молителят се позовава на приключило успешно за защитата му касационно производство. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 6 653,34 евро с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, към който са приложени фактура и платежно нареждане. Ответната страна - „Енерджи Инвестмънт“ ЕООД, чрез пълномощника си - адв. Георги Тошев, оспорва молбата като неоснователна, поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, със следните мотиви: Тъй като предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е бил единствено селективния подбор по чл. 288 ГПК, извършената от процесуалните представители на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ защита се изчерпва с депозирането на писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Размера на претендираното адвокатско възнаграждение драстично надхвърля установените, по Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, размери. Успешно защитеният материален интерес на Фонда, в настоящото производство, се свежда до размера от 35 494,98 лева / равностойни на 18 148,30 евро /: сумата, която „Енерджи Инвестмънт„ ЕООД е осъдено с въззивното решение да заплати на Фонда, по уважения му насрещен иск за общата сума от 77 404,84 лева / равностойни на 39 576,47 евро /, доколкото за разликата между претендирания и присъдения размер - 41 909,86 лева / равностойни на 21 428,17 евро / – главният иск, счетен за основателен в този му размер, е отхвърлен от въззивния съд, поради извършено прихващане. Изчислено, според Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, върху интереса от 35 494,98 лева / 18 148,30 евро /, адвокатското възнаграждение възлиза на 3 135 лева / 1602,90 евро /, а ако същото бъде изчислено върху пълния размер на насрещните искове - 77 404,84 лева / 39 576,47 евро / - възлиза на 6 068 лева / 3 102,52 евро /. Страната счита, че с оглед реално извършената правна работа са налице законовите предпоставки за намаляване на претендираните разноски, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 667/2026г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „Енерджи Инвестмънт“ ЕООД против решение № 641/16.12.2025г. по в.т.д. № 236/2025г. по описа на Апелативен съд - София, с което, след отмяна на решение № 1766/20.12.2024 г. по т. д. № 630/2024г. на Софийски градски съд: 1 / е отхвърлен предявеният от касатора срещу Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД, за връщане на платени без основание от „Енерджи Инвестмънт„ ЕООД, в качеството му на производител на електрическа енергия от МВЕЦ „Средногорци“, на Фонда, целеви вноски за 2022г., в размер на 41 909,86 лева, поради извършено прихващане с дължими от дружеството към Фонда суми, изплатени от Фонда по силата на сключен с „Енерджи Инвестмънт„АД / понастоящем „Енерджи Инвестмънт„ ЕООД договор за компенсиране с премии - ВЕИ-343/23.08.2019 г., обявен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; 2 / „Енерджи Инвестмънт „ ЕООД е осъдено да заплати на Фонда, по предявените от същия насрещни искове в общ размер 77 404,84 лева, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, разликата от 35 494,98 лева / извън прихванатата част от вземането му / - платени без основание премии за периода м. ноември 2019г. - м. юни 2021г. по нищожния договор, ведно с мораторната лихва за забава, считано от 08.05.2024г. върху тази сума до окончателното й изплащане. С оглед прихващането насрещните искове на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД, съответно са отхвърлени за частта, погасена чрез прихващане с главните искове. С определение № 1973/01.07.2026г. по т.д. № 667/2026г. на ВКС, І т.о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по претенцията на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, за възмездяване на сторените от същия разноски. Молбата е частично основателна. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно. С отговора на касационната жалба на „Енерджи Инвестмънт„ ЕООД Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, чрез адв. Мариана Георгиева и адв. Гергана Димитрова, е отправил искане за възмездяване на разноски от заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 6 653,34 евро с вкл. ДДС. Към отговора са приложени и доказателства за заплащането му: фактура № 4144/04.03.2026г. и платежно нареждане към нея от 05.03.2026 г.. Основателно е, обаче, възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Несъстоятелен е довода на ответната страна, че защитавания от Фонда материален интерес в настоящата инстанция се съизмерява единствено с ефективно присъдената в полза на ответника, респ. за заплащане от ищеца, сума от 35 494,98 лева. С касационната жалба е оспорвано въззивното решение по насрещните искове на Фонда в цялост, т.е. са оспорвани и предпоставките за извършеното прихващане, поради липса на вземане на Фонда, на основанието на което го претендира. В частта по извършеното прихващане въззивното решение не е влязло в сила към момента на депозиране на касационната жалба. Така, действително защитеният материален интерес на ответната страна, с недопускане касационното обжалване на въззивното решение, е за сумата от 77 404,84 лева, равностойни на 39 576,77 евро. Като съобрази съдържанието на осъществената от процесуалния представител на ответника защита в касационна инстанция – единствено депозиран отговор на касационната жалба на дружеството, правната сложност на делото в настоящата инстанция - без събиране и съобразяване на нови факти и доказателства, с поддържане на вече разменени правни доводи - и размера на защитения материален интерес – 39 576, 77 евро, настоящият състав намира, че кумулативното съобразяване на тези обстоятелства обосновава извод за прекомерност на договореното и изплатено възнаграждение от 6 653,34 евро с вкл. ДДС, чистият размер на което / без ДДС / възлиза на 5 544, 45 евро или съставлява над 1/7 от защитения материален интерес. Изчислено според Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа - чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 9, ал. 3, възнаграждението отново възлиза на твърде по-скромна сума - 2 623,82 евро, без разпоредбите на Наредбата да обвързват настоящия състав в преценката му, с оглед приетото в решение на СЕС по дело С - 438/22. Същият е имал повод да обоснове, като приложим ориентир при преценката за прекомерност на договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, единствено твърдите ставки от кореспондиращите на размера на защитения интерес разпоредби от Наредбата, която ставка в конкретния случай е 2 650 лева или 1 354, 92 евро. До този размер, съответно 1 625, 90 евро с вкл. ДДС, възнаграждението се явява разумно и справедливо, спрямо осъществената защита и защитения материален интерес. За разликата молбата следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение