Определение № 1553 от 26.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 393/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.25418/11.12.25 по г.д.№.13883/23 на СГС, ІV Бс., молба вх.№.93406/4.08.25 за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение №.4982/31.07.25 в частта за разноските е отхвърлена като неоснователна. Постъпила е частна жалба от Г. И. Ч., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че неправилно въззивната инстанция се е произнесла общо по разноските по двата приети за съвместно разглеждане искове /първоначален и насрещен/, след като по насрещния иск решението й подлежи на касационно обжалване, а разноските би следвало да се определят поотделно за всеки от исковете. Ответната страна Г. И. М. оспорва жалбата. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С въззивното решение СГС, след обезсилване на решение №.20106873/30.10.23 по г.д.№.56271/20 на СРС, 140с., в частта, с която е отхвърлено заявеното възражение за прихващане, е отменил същото в частта, с която Г.Ч. е осъдена да плати на основание чл.232 ЗЗД на Г. М. сумата над 34,47лв. разходи, свързани с ползването на процесния имот по договор за наем от 04.07.19, ведно със законната лихва от 12.11.20 до окончателното плащане, и сумата над 752,64лв. разноски по делото, вместо което е отхвърлил иска по чл.232 ЗЗД за сумата над 34,47лв. до предявения размер 1084,47лв., потвърдил е първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на предявения от касаторката насрещен иск с правно основание чл.79 вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 5500лв. обезщетение за неимуществени вреди и, съобразно уважената част от въззивната жалба и уважената и отхвърлената част от исковете, е осъдил на основание чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК Г. М. да плати на Г.Ч. 25лв. разноски във въззивната инстанция и 121,25лв. разноски в първоинстанционното производство, а Г.Ч. - да плати на Г.М. на основание 78 ал.3 ГПК 917,28лв. направени във въззивното производство разноски. Предмет на делото пред двете инстанции е иск по чл.232 ЗЗД за сумата 1084,47лв. и насрещен иск по чл.79 вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 5500лв. Жалбоподателката не оспорва извода на въззивния съд, че възражението й по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност е неоснователно, а и настоящият състав го намира за такова - с оглед интереса, фактическата и правна сложност на делото и упражнената защита /подробен отговор на въззивната жалба, явяване в открито съдебно заседание и пледиране, подаване на писмени бележки и на отговор на молба по чл.248 ГПК/. Ищецът Г. М. е направил по първоначалния иск разноски в размер на 50лв. ДТ, 250лв. депозит за СТЕ, 588лв. адвокатски хонорар и впоследствие - още 726лв. за адвокатска защита по насрещния иск; пред въззивното производство е направил 1092лв. разноски за адвокатски хонорар /общо по двата иска-доколкото липсва уточнение, че се отнася само за един от тях/. Ответницата Г.Ч., която е ищца по предявения от нея насрещен иск, е направила разноски в размер на 220лв. за ДТ и 250лв. за адвокатски хонорар пред първата инстанция /общо по двата иска-доколкото липсва уточнение, че се отнася само за един от тях/ и 137,34лв. за ДТ пред въззивната. При отчитане, че насрещният иск е отхвърлен, Г.Ч. няма право на направени във връзка със същия разноски - в това число на разходите за ДТ пред СРС и СГС, респективно Г.М. има право да получи изцяло направените само по този иск разноски – които са 726лв. за адвокатски хонорар пред първата инстанция. При съобразяване на горното и поотделно пресмятане на полагащите се разноски на всяка страна на база интереса и съразмерно на уважената и отхвърлена част от всеки от исковете се получава, че Г.М. има право на 754,23лв. разноски пред първата инстанция /28,23лв. по иска по чл.232 ЗЗД и 726лв. по насрещния иск/ и на 922,83лв. пред втората /от общо направени 1092лв./– или общо на 1677,06лв. за двете инстанции – при присъдени от СГС общо 1669,92лв. Г.Ч. има право на 59,73лв. /21лв. ДТ по иска по чл.232 ЗЗД пред СГС и 38,73лв. адвокатски хонорар – доколкото платеният 250лв. пред първата инстанция е за защита по цялото дело предвид липсата на уточнение да се отнася само до първоначалния или до насрещния иск/ - при присъдени общо 146,25лв. При това положение, като се съобрази, че Г.Ч. е осъдена да плати по-малко разноски, отколкото дължи, и са й присъдени повече, отколкото й се полагат - и забраната да се влошава положението на обжалващия /чл.271 ал.1 ГПК/, частната й жалба се явява неоснователна и атакуваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,