Определение № 4512 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3638/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. С. М. от [населено място], община Стара Загора, против Определение №803 от 23.02.2025 г., постановено по адм. дело № 164/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора /АС – Стара Загора/, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Мълчалив отказ на Кмета на община Опан да му бъде предоставен достъп до обществена информация по заявление с Вх. №ЗДОИ-2/ 19.01.2026 г. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят оспорва определението като неправилно и излага доводи, че към момента на подаване на жалбата му до съда не е бил надлежно уведомен за постановеното решение на Кмета на община Опан. Липсват данни за надлежно връчване на това решение и при липса на доказателства за това не може да се приеме, че жалбата му е лишена от предмет. Според частния жалбоподател изводът на съда за недопустимост на оспорването му е преждевременен и ограничава правото му на защита. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изпълнение указания на АС - Стара Загора за отстраняване нередовности по частната жалба М. с писмена молба от 17.03.2026 г. е представил преподписана от адв. Н. Василев частна жалба, договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба – Кметът на община Опан не депозира отговор по частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на 16.02.2026 г. от А. М. против Мълчалив отказ на Кмета на Община Опан по заявление за достъп до обществена информация с Вх. №ЗДОИ-2/19.01.2026 г., с което е поискал предоставяне на информация относно анализ на питейната вода за [населено място] и [населено място]. Изложил е доводи, че не е произнесено решение по искането за достъп до обществена информация в законоустановения срок. Съдът е приел за установено от фактическа и правна страна, че жалбата на М. е недопустима на основание чл.159, т.1 от АПК, тъй като Мълчалив отказ по посоченото по-горе заявление за достъп до обществена информация не е формиран, защото в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ е постановено Решение №2/26.01.2026 г. от Кмета на община Опан за предоставяне на поисканата обществена информация. В решението са описани исканите данни, както и приложените протоколи за изпитване. Това решение е изпратено на жалбоподателя с писмо изх. № ЗДОИ-2/1/ от 27.01.2026 г., като на 28.01.2026 г. е предадено, съгласно приложените транспортни етикети, на служител на лицензиран доставчик Еконт. Съгласно писмо изх. № 11-00-42/1/19.02.2026 г. на кмета на община Опан, пратката е върната на 06.02.2026 г. от спедитора поради непроявен интерес от адресата за получаването й. Правилно съдът е приел, че предметът на съдебен контрол за законосъобразност се определя от посоченото от жалбоподателя искане за защита и съдействие от съда – означение на административния акт и петитум на жалбата, с оглед принципа на диспозитивното начало. АС - Стара Загора е извършил проверката за допустимост - дали е сезиран с годен предмет за съдебен контрол, а именно съществува ли обжалваният административен акт. При посочените по - горе данни административният съд е приел, че след като по искането на жалбоподателя от 19.01.2026 г. е постановено Решение №2/26.01.2026 г. от Кмета на община Опан, то обжалваният мълчалив отказ не съществува, а това сочи на липса на годен предмет,поради което на основание чл.159, т.1 от АПК е оставил жалбата на С. без разглеждане и е прекратил съдебното производство. Определението е правилно. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е извел законосъобразни правни изводи. А. М. е оспорил Мълчалив отказ по заявление за достъп до обществена информация, по което към датата на подаване на жалбата е имало издадено Решение №2/26.01.2026 г. на Кмета на Община Опан, с което исканата информация му е предоставена. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, предметът на търсената защита - мълчалив отказ не съществува, тъй като е поставен позитивен акт - решение за предоставяне на исканата обществена информация. Изложените от частния жалбоподател доводи за нередовното му уведомяване относно постановеното решение на Кмета на Община Опан не променят извода за липса на мълчалив отказ по заявлението за достъп до обществена информация. В случай, че М. е недоволен от издаденото Решение №2/26.01.2026 г. на Кмета на Община Опан, същият би могъл да го обжалва, като при извършване на преценка за допустимост на оспорването съдът изследва дали същото е в срок, предвид доказателствата за връчването на административния акт. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, не следва да бъдат присъдени в полза на частния жалбоподател претендираните разноски за касационната съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение