Определение № 50197 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4408/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. В срока по чл. 248, ал.1 ГПК е постъпила молба от К. С. Г., чрез пълномощника му адв. Ю. С., с която е поискано да бъде допълнено определение № 384/16.08.2022г., постановено по настоящето дело, като в полза на К. С. Г. се присъди сумата от 700 лв., представляваща направени по делото разноски за производството пред ВКС. В установения от закона срок е постъпил отговор от Й. К. Г. и В. Л. Г., в който е изразено становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: С определение № 384/16.08.2022г., постановено по настоящето дело, в производството по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260126 от 11.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 132/2021 г.по описа на Окръжен съд - Кюстендил. Молбата по чл. 248 ГПК е постъпила на 25.08.2022г., предвид на което и следва, че тя е процесуално допустима. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 1, само заплатените разноски подлежат на присъждане и страната, която претендира разноските, трябва да докаже плащането им. В случая ответникът по касация е поискал да му бъдат присъдени разноски за касационното производство, като е представен и списък по чл. 80 от ГПК, но до приключване на производството пред касационната инстанция не е представил доказателства за сторени такива. Изложеното налага извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение