Определение № 10045 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2026 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Аква Енерджис“ ЕООД представлявано от управителя Р. С. Л. и „Глобо Солар“ ЕООД, представлявано от управителя С. С. Л. и двете дружества действащи чрез процесуалния им представител адв. Б. Дойчинов, срещу определение №3834 от 12.08.2026г., постановено по адм. дело №460/2026г. на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу писмо изх. №АО-1219/11.03.2026г. на директора на Дирекция „ПОК“ в МЗХ, с което е отказано издаването на удостоверение за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди – за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24б, ал. 6 от ЗОЗЗ. В частната жалба са релевирани възражения и доводи за неправилност на обжалваното определение. Направено е искане за отмяна на определението и постановяване на съдебен акт, с който да се реши спора по същество като се отмени изричен отказ, обективиран в писмо изх. №АО-1219 от 11.03.2026г. и да се върне преписката за ново произнасяне със задължителни указания. Претендират се разноски. Ответникът – Директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при Министерство на земеделието и храните, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност и необоснованост на частната жалба. Счита, че въз основа на извършен подробен анализ на събраният по делото доказателствен материал, при съобразяване с приложимата правна уредба и спазване на материалния закон и процесуалноправните норми, първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, поради което се иска същия да бъде потвърден, а жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и насочена срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Първоначално производството по делото е било образувано пред Административен съд – Бургас по жалба от „Аква Енерджис“ ЕООД и „Глобо Солар“ ЕООД против писмо изх. №АО-1219 от 11.03.2026г. на директора на дирекция „ПОК“ в МЗХ. С определение №3204 от 14.04.2026г., постановено по адм. дело №828/2026г. Административен съд – Бургас е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд – Стара Загора. С обжалваното в настоящия случай определение №3834 от 12.08.2026г., постановено по адм. дело №460/2026г. Административен съд – Стара Загора е оставил без разглеждане жалбите на „Аква Енерджис“ ЕООД и „Глобо Солар“ ЕООД против писмо изх. №АО-1219 от 11.03.2026г. на Директор дирекция „ПОК“ при МЗХ, с искане да бъде отменен изричен отказ за издаване на удостоверение за променено предназначение на ПИ 4425.7.160, землище на село Лъка, община Поморие и е прекратил производството по делото. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че с оглед съдържанието на писмо изх. №АО-1219 от 11.03.2026г. на Директор дирекция „ПОК“ при МЗХ жалбата срещу отказ да се издаде удостоверение по чл. 24б, ал. 6 от ЗОЗЗ е недопустима, тъй като липсва годен за оспорване административен акт. Счел е, че с писмото не се отказа издаване на удостоверение за променено предназначение на земеделска земя, а се указва необходимостта от представяне на документите по чл. 24б, ал. 2 от ЗОЗЗ за трети път. Изрично съдът е посочил, че въпросът дали е основателно искането да бъде утвърдена площадка за проектиране е въпрос по отношение законосъобразността, който не е предмет на жалбата. Съдът е посочил, че дружествата не обжалват нито мълчалив отказ на Комисията по чл. 17, ал.1 от ЗОЗЗ да постанови решение по чл. 22, ал. 1 от ЗОЗЗ, нито изричен отказ от макар и некомпетентния директор на дирекция „ПОК“. На следващо място административния съд с цел яснота е приел, че в случая е поискано утвърждаване на площадка за проектиране и изграждане на обект за не земеделски нужди върху земеделска земя, което е условие за разрешаване изработване на ПУП за застрояване по реда на ЗУТ, тъй като неговото влизане в сила е предпоставка за промяна предназначението на земеделска земя. Директора на дирекция „ПОК“ е указала на дружеството, че се прилага облекчена процедура по чл. 24б от ЗОЗЗ, но за издаване на удостоверение следва да се представят документите по чл. 24б, ал.2 от ЗОЗЗ, сред които и влязъл в сила ПУП-ПЗ като същевременно по подаденото на 19.06.2025г. искане до Комисията по чл. 17, ал.1 от ЗОЗЗ е формиран мълчалив отказ, който не е обжалван. Обжалваното писмо съдържа указания за подаване на искане за издаване на удостоверение по чл.24б, ал. 6 от ЗОЗЗ, придружено със съответните документи, което е прието, че не може да бъде квалифицирано като отказ да се издаде удостоверение, каквото всъщност не е било поискано. Писмото не съдържа и отказ да се утвърди площадка за проектиране на ФЕЦ, а е посочена причината, поради която се е формирал мълчалив отказ на Комисията по чл. 17, ал.1 от ЗОЗЗ и то за трети пореден път. Търсената защита на дружеството не може да бъде осъществена, чрез проверка за законосъобразността на указанията за приложения към случая ред. На последно място съдът е приел, че дружеството „Глобо Солар“ ЕООД не е адресат на уведомителното писмо. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав приема, че волеизявленията на Директор дирекция „ПОК“ при МЗХ обективирано в писмо с изх. №АО-1219 от 11.03.2026г. не съдържат елементите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. В действителност с него се указва на дружествата реда и необходимостта от представяне на документи за издаване на удостоверение по реда на чл. 24б, ал. 6 от ЗОЗЗ. С това писмо не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на жалбоподателите, а същото е във връзка с отправено искане за изразяване на становище относно провеждане на процедура за утвърждаване на площадка за проектиране, с която се засяга земеделска земя в землището на с. Лъка, община Поморие, за изграждане на обект „ФЕЦ Лъка“. По своя характер писмото не е индивидуален административен акт, с който пряко се признават, отказват права на жалбоподателите или се засягат техни интереси. Права и интереси на жалбоподателите биха били засегнати при изричен или мълчалив отказ за издаване на съответен административен акт от компетентен орган. В случая правилно административния съд е приел, че обжалваното писмо съдържа указания за подаване на искане за издаване на удостоверение по чл. 24б, ал. 6 от ЗОЗЗ, поради което не може да бъде правно квалифицирано като отказ да се издаден удостоверение, каквото всъщност не е било искано. Едва след като компетентния орган бъде сезиран с искане по реда на чл. 24б от ЗОЗЗ и същия постановия административен акт съдържащ отказ или не се произнесе в срок, то за жалбоподателите ще е налице основание за оспорване на отказ, било то мълчалив или изричен. Настоящото писмо, изпратено до жалбоподателите във връзка с негово искане за изрично становище за откриване на площадка за ФЕЦ по ЗОЗЗ, не представлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това е налице абсолютна процесуална пречка за съществуването на субективното право на обжалване, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно и която обуславя процесуална недопустимост на жалбата по силата на чл. 159, т. 1 от АПК. Поради това правилно съдът е приел, че в процесният случай липсва индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и обосновано е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Настоящият съдебен състав не споделя извода на административния съд, че в случая „Глобо Солар“ ЕООД не е адресат на уведомителното писмо. Видно от доказателствата по делото искането за издаване на становище за откриване ан площадка за ФЕЦ по ЗОЗЗ с №АО-1219 от 09.02.2026г. е депозирано от „Аква Енерджис“ ЕООД и „Глобо Солар“ ЕООД. А писмо №АО-1219 от 11.03.2026г. предмет на съдебен контрол е било адресирано и до двете дружества. За пълнота на изложението следва да се отрази, че останалите съображения в частната жалба са ирелевантни към предмета на настоящия спор. Достигайки до тези правни и фактически изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение