Решение № 1268 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 233/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Асетс Про" ООД, подадена чрез адв. Манолова, срещу решение № 12164/07.11.2025 г., постановено от Административен съд – Варна по адм. д. № 718/2025 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, постановяването му при съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че реалността на извършените спорни доставки се доказва от представените протоколи, товарителници, извлечения от GPS – система и др.доказателства, които по безспорен начин доказват транспортирането и предаването на стоката. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Прилага писмено становище. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Еленова, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба в депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност в случай, че се претендра адвокатски хонорар над установения минимум. Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна. С оспореното решение АС - Варна е отхвърлил жалбата на „Асетс Про" ООД против ревизионен акт /РА/ № Р-03000324002228-091-001/18.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 13/13.03.2025 г. на директорa на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна, с който за дан.периоди м.02.2024 г. и м.03.2024 г. на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 98 267,26 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 10 413,52 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Констракшън Ууд Трейд“ ЕООД. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна съдът е приел, че въпреки представените товарителници, надлежното осчетоводяване на фактурите и плащането им по банков път, не се доказва реално движение на стоката по веригата от доставки, тъй като не са представени договори и приемо-предавателни протоколи, които да индивидуализират стоката и нейното предаване, както и липсват данни кой е осъществил товаро-разтоварната дейност. Съдът е кредитирал приетата по делото ССЕ, от която се установява редовно осчетоводяване на процесните фактури и реално плащане по тях. Относно приетата по делото СТЕ, съдът е изложил мотиви, че съответствието на данните от GPS устройствата на съответните товарни автомобили, с маршрутите, посочени в товарителниците не е достатъчно, за да докаже реалното движение на стоката, а самите товарителници като частни писмени документи не се ползват с материална доказателствена сила. Въз основа на гореизложеното жалбата на дружеството срещу РА е изцяло отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените множество доказателства, в т.ч. товарителници, свидетелства за регистрация, данни за плащания по банков път, фактури от предходни доставчици и счетоводни документи, свързани с отразяването на процесните стопански операции, както и основателно в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по всички фактури, издадени от „Констракшън Ууд Трейд“ ЕООД. Настоящият касационен състав счита, че от представените по делото доказателства и заключенията по приетите и неоспорени от страните ССЕ и СТЕ, се установява по категоричен начин видът на стоките/иглолистни греди, иглолистни летви, шперплат, талпи дъб/, тяхното количество и размери, техният произход, транспортирането им и влагането им в последващи облагаеми доставки. Действително липсват приемо-предаватени протоколи и данни за облигационните отношения между страните, но представените товарителници, GPS данни от ползваните транспортни средства, които са били обект на приетата по делото СТЕ, както и свидетелствата за регистрация на товарните автомобили, извършили транспорта, договори за наем на МПС, фактури за заплатен наем и др., компенсират липсата на протоколи и договори. Всички процесни стоки са вложени в последващи облагаеми сделки, фактурите са надлежно осчетоводени и платени по банков път от касатора, както и доставчика е отразил спорните фактури в дневниците си за продажби и СД за съответния период, съответно данъкът е начислен по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по ССЕ се установява, че документираните доставки са надлежно осчетоводени, счетоводството на касатора е водено редовно и в съответствие с изискванията на ЗСч., налице е документална обоснованост на всяка от процесните фактури, както и сумите по фактурите са преведени по банков път. Извод за реално движение на стоките се подкрепя и от приетата по делото СТЕ, в която вещото лице е изследвало представените GPS данни от товарните автомобили, с които е транспортирана стоката, като е открило пълно съответствие между тях и маршрутите, посочени в представените товарителници. Следователно налице е стока, която е индивидуализирана по своя вид и количество, транспортирана е до крайния купувач, съответно обект е на последващи облагаеми доставки, надлежно е осчетоводена и е налице плащане по банков път по всяка една от издадените фактури. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети и от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки, са свързани с липсата на договори и протоколи за предаване на стоката, както и недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Тези изводи обаче противоречат на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото и на представените от касатора писмени доказателства, от които безпротиворечиво е виден цялостния механизъм на извършените доставки, техният вид и количество, място на товарене и разтоварване на дървения материал, транспортиране и влагане в последващи облагаеми доставки. Липсата на доказана кадрова и техническа обезпеченост не може сама по себе си да води до извод за липса на реалност на извършените доставки, като подобен извод противоречи и на практиката на СЕС. Относими към изложените изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според които не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно – задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно – задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговия доставчик, изложените от съда мотиви в тази насока не намират подкрепа в представените доказателства. Точно обратното, представени са достатъчно доказателства, от които може да се установи вида и количеството на процесните стоки, техният произход и транспортиране, както и влагането им в последващи облагаеми доставки. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и доставчика е регистрирано по ЗДДС лице, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките по всички процесни фактури, издадени от „Констракшън Ууд Трейд“ ЕООД се опровергават от представените доказателства, а твърдяната липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит. Въз основа на всичко гореизложено се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което РА да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени претендираните разноски за двете инстанции в общ размер на 10 573,86 евро /десет хиляди петстотин и седемдесет и три евро и осемдесет и шест евроцента/, съгласно представените списъци с разноски /л.38/ и /л.79 по а.д.718/2025/. Наведеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е напълно неоснователно, тъй като последното е под установения в Наредба №1/2004 минимум. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,