Определение № 9963 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2025 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр.София, чрез процесуален представител гл. юрк. В. Димитрова, против Определение № 2120 от 27.06.2025 г., постановено по адм. дело № 479/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е прогласен за нищожен отказът на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново за допускане на възобновяване на производството по издаване на предписание, обективирано в Констативен протокол № 40-07-112/10.01.2022 г., издадено на 10.01.2022 г. от комисия, назначена със Заповед № РД-10-3/07.01.2022 г. – Приложение 4 към искането за отмяна по реда на чл. 99, т. 1 и т. 4 от АПК, и делото като преписка е изпратено по компетентност на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военноморски запаси“ гр. София за произнасяне по депозираното от М. Х. Е., действаща в лично качество, както и в качеството на изпълнителен директор на „Розахим“ АД, гр. Горна Оряховица искане с вх.№ 1164/13.05.2025 г.. Частният жалбоподател поддържа, че определението страда от пороците, предвидени като основания за обжалване в чл. 209 от АПК. Счита обжалваното определение за нищожно, недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Посочва, че компетентността на по-горестоящия орган да се произнесе по искане за възобновяване на административно производство, по което е издаден и влязъл в сила административен акт, произтича от разпоредбата на чл.99 от АПК. Счита, че в случая, след като се оспорват предписанията на комисия, назначена със заповед на Директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново, именно Директорът на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново се явява непосредствено по-горестоящия административен орган. Иска да се отмени оспореното определение. Ответниците по частната жалба - „Розахим“ АД, представлявано от М. Х. Е. и М. Х. Е. в лично качество, чрез адвокат Д. Димов, в писмен отговор оспорват частната жалба като неоснователна. Искат обжалваното определение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, намира частната жалба за недопустима по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. Х. Е., действаща в лично качество, както и в качеството на изпълнителен директор на „Розахим“ АД, гр. Горна Оряховица, чрез адв. Д. Димов, против отказ на Директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново изх. № 11-01- 1215/ 19.05.2025 г. за отмяна на административни актове, издадени от комисии, образувани посредством заповеди на Директора на ТД „Държавен резерв“ – гр. Велико Търново. Производството е разгледано по реда на чл.197 вр. чл. 202, т.1, вр. чл. 103, ал. 3 от АПК, от компетентния административен съд, който съгласно чл. 200, ал. 1 от АПК се е произнесъл с обжалваното определение. Съдът е счел, че компетентния по-горестоящ административен орган е Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, който следва да се произнесе по искането за възобновяване на административното производство, на когото, след като е прогласил за нищожен отказа на Директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново, е и изпратил преписката. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК, определението на съда може да се обжалва с частна жалба, от страните, участващи в административното производство. В случая съдебният акт е обжалван от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, който е административния орган, компетентен да издаде административния акт, предмет на производството пред първоинстанционния съд. Административният орган не е страна в инициираното пред административния съд, по реда на чл. 99 от АПК, производство, поради което за органа не е налице процесуално право да обжалва съдебния акт, с който отказът на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново за възобновяване на административно производство е обявен за нищожен. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 27, ал. 1 АПК страни в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации. Настоящият частен жалбоподател в административното производство, инициирано по реда на чл.99 АПК, има качеството на овластен орган за издаване на административен акт, но не и на страна в развиващото се производство по издаване на административни актове. Ето защо и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 АПК съдебен акт. В този смисъл е и решение № 2 от 24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на ОСС от колегиите на Върховния административен съд. Предвид изложеното частната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 1 във връзка с чл.236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,