Решение № 2394 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2016 г.

Решение № 2394 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Б. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 692 от 12.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1322/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-28-1302647-091-001/14.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 175/24.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Б. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в ревизионното производство е установено наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - укрити приходи от последващи продажби на стоки по неосчетоводени доставки, с оглед на което проведеното облагане по аналог е законосъобразно. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът касационна жалба - "Крисани" ЕООД гр. Я., чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - Б. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-28-1302647-091-001/14.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 175/24.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Б. при ЦУ на НАП, с който на "Крисани" ЕООД гр. Я. са установени задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 581.38 лева и ДДС за довнасяне за периода 01.12.2012 г. - 31.12.2012 г. в размер на 14 738.94 лв., ведно с лихва за забава в размер на 3 352.02 лева. След извършена процедура по прихващане с констатиран наднесен корпоративен данък в размер на 647.14 лева е установен корпоративен данък за възстановяване в размер на 65.76 лева. За да обоснове преценката си за основателност на релевираната жалба първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Изводът за неговата установеност е формиран след като в хода на ревизията е констатирано, че през процесните данъчни периоди ревизираното лице е осъществявало търговска дейност - неспециализирана търговия на едро в търговски обект - склад на едро в гр. Я., ул. "И." ..№.... След съпоставка на представените от "Крисани" ЕООД първични счетоводни документи и данните в информационната система на НАП, органите по приходите са приели, че конкретно посочените в РД 16 броя фактури, издадени от "Мипапласт" ЕООД, не са отразени от ревизираното лице в счетоводните регистри за отчитане на стоките. От доставчика са представени писмени обяснения, съгласно които стоките са получавани в производствената база на дружеството, находяща се в с. П., община Б., където клиентът е пристигал със собствен транспорт и е плащал в брой. От своя страна управителят на ревизираното лице е декларирал, че не е получавал и не е подписвал 12 от посочените фактури, както и, че дружеството не е получавало стоките, предмет на обективираните в тях доставки. Относно останалите 4 броя фактури - № 2564/04.01.2010 г., № 2584/10.01.2010 г., № 2609/18.01.2010 г. и № 2647/31.01.2010 г. представляващият ревизираното дружество е заявил, че стоките са получени, платени са по банков път и са включени в СП. В подкрепа на твърденията си ревизираното дружество е представило хронологичен регистър за периода - 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., видно от който описаните четири фактури са надлежно осчетоводени от "Крисани" ЕООД. При тези констатации органите по приходите са приели, че стоките предмет на фактури: № 879/12.03.2008 г., № 997/23.04.2008 г., № 1058/1305.2008 г., № 1471/16.10.2008 г., № 1495/21.10.2008 г., № 2253/26.08.2009 г., № 2543/28.12.2009 г., № 1906/30.03.2009 г., № 2336/30.09.2009 г., № 2409/31.10.2009 г., № 2198/31.07.2009 г. и № 2858/30.04.2010 г. са доставени на ревизираното лице и същите са реализирани на пазара с установена надценка в размер на 8,6%, съгласно данните за приходи от продажби за отчетната 2012 г. и стойността на изписаните през същия период стоки. Преценили са, че стоките впоследствие са продадени на стойност 73 415.77 лв., при данъчната печалба в размер на 5 813.77 лева. Ревизиращите са счели, че задълженото лице е продало тези стоки на територията на страната чрез извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които не са счетоводно отразени и за които не е начислен и заплатен дължим ДДС. П. са, че тази констатация се субсумира в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, обуславяща приложението на особения ред по чл. 122 от ДОПК. При тези данни на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за ревизираното дружество е определено допълнително задължение за ДДС за периода 01.12.2012 г. - 31.12.2012 г. в размер на 14 683.15 лв., лихви за забава и корпоративен данък след увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2012 г. с размера на неосчетоводените приходи. В хода на съдебното производство ревизираното дружество е оспорило автентичността на положения подпис за получател в 4 бр. от фактурите, издадени от "Мипапласт" ООД. Съгласно заключението на вещото лице по назначената в тази връзка съдебно-графологична експертиза, положените в графа "получател" подписи не са изпълнени нито от управителя на "Крисани" ЕООД, нито от посочените служители на дружество. От заключението по проведената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че спорните 12 броя фактури не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице, което е водено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти за малки и средни предприятия. Въз основа на събраните гласни доказателства - показанията на служители на "Крисани" ЕООД съдът е приел, че заявките за доставка на стоки от "Мипапласт" ООД са извършвани по телефона и са извършвани с негов транспорт до склада на "Крисани" ЕООД. Фактурите са предоставяни от доставчика при предаването на стоките, след което са изпращани в счетоводството на "Крисани" ЕООД. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че те не подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи, обуславящо провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Решаващият състав е счел, че автентичността на положените за получател подписи в 4 бр. от спорните фактури е опровергана, поради което те не могат да обосноват извод, че фактурираните доставки са реално извършени. Съобразил е още, че липсват доказателства за предаването на стоките и не е установено главно и пълно настъпването на данъчните събития по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. При този извод решаващият състав е преценил, че след като не е доказано наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, то незаконосъобразно ревизираното дружество е обложено по аналог. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. След анализ на становищата на страните и събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е формулирал въпроса, върху който се концентрира спорът - подкрепят ли събраните доказателства наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Отговорът му е обусловен от установеността на получаването на стоките по процесните фактури от ревизираното лице и последващата им реализация. В този контекст изцяло споделими са мотивите на решаващия състав, че сами по себе си издадените фактури не доказват реалността на обективираните в тях доставки, нито последващата реализация на тези стоки, респективно - не са налице данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. При неустановеност на основанието за прилагането на особения ред за облагане по аналог, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че фактическите констатации в РА не се ползват с материална доказателствена сила. Именно с презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК са свързани основните доводи в касационната жалба, но нейното приложение е обусловено от установяването на положителните факти на получаване на стоките, предмет на доставките по процесните фактури и последващата им продажба. Доказателствената тежест за това лежи върху приходните органи и след като те не са събрали относими доказателства в тази връзка, то обосновано решаващият състав е приел неустановените факти за неосъществени. При липсата на приемо- предавателни протоколи за прехвърляне на фактическата власт върху стоките от доставчика на получателя и приетото заключение по СГрЕ не би могло да се формира еднозначен извод, че спорните фактури са за доставки, които са действително извършени, а от там, че тези стоки са предмет на последващи стопански операции. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил РА относно допълнително установения размер на ДДС, лихва и корпоративен данък, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и направено искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. При заявеното от касатора възражение за прекомерност неговият размер следва да бъде редуциран до следващата се на основание чл. 9, ал. 3 вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения сума, възлизаща на 816, 38 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение