Решение № 13062 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5560/2015 г.

Решение № 13062 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5560/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, Георги Арнаудов, против решение № 613/24.03.2015 г., постановено по адм. д. № 2819/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Петър Златев Янчев като ЕТ "Петър Златев" против РА № 261301597/10.06.2013 г., издаден от Фани Костадинова Трендафилова, в качеството й на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, отнасящ се до допълнително начислен ДДС в размер на 38558.12 лв и лихви 22824.85 лв. Съдът е отменил РА като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията по назначените и приети, неоспорени ССчЕ и СГЕ е достигнал до верни правни изводи. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Обосновано съдът е приел, че презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК е оборена, основавайки се на заключението на СГЕ и ССЕ. Вярно е, че липсата на подпис на получател на стоките във фактурите на процесните доставчици не прави тези фактури негодни да докажат за първи път стопанска операция. Не е задължителен реквизит наличието на подпис на получателя, съгласно чл. 7 от ЗСч и при наличие на останалите реквизити, тези фактури са доказателство за регистриране за пръв път стопанска операция. Повечето от процесните фактури са събрани и са част от доказателствения материал по делото. Установено е въз основа на СГЕ и на ССЕ, че като доказателства са налични 6 бр. фактури, издадени от "СС Хлебни изделия СС" ЕООД № 1982/30.05.2007 г., № 7038/17.06.2006 г., № 7426/15.07.2008 г., № 13304/26.12.2006 г., № 8425/25.09.2008 г. и № 5044/5.01.2008 г./л. 1487/ и 5 бр. фактури издадени от "СС Трейд логистик СС" ООД, съответно № 4899/22.10.2008 г., № 2534/18.12.2007 г. № 1061/7.06.2007 г. № 1476/31.07.2007 г. и № 580/31.03.2007 г./л. 1450/, които са подписани от Петър Янчев и негови служители за получател, но не са осчетоводени в счетоводството на РЛ. Това обстоятелство, според административния орган, сочи на извод, че счетоводството на РЛ не е водено редовно, че не са отразени в него фактурите за доставки на стоките и съответно не са документирани продажбите на тези стоки, респ., че е налице укриване на приходи от продажбите им. Спорният по делото въпрос, обаче, е действително извършвани ли са или не доставки по тези оспорени фактури. За да се приеме, че са налице реални доставки, е следвало да се установи от ревизиращия орган наличие на постигнато съгласие (касае за родово определени вещи), отделянето и предаването им от доставчиците на получателя им, т. е. следва да има доказателства за наличие на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд в обжалваното решение. Такъв извод не може да се направи обективно, тъй като отбелязвания в счетоводствата на доставчиците, при това не всички, са абсолютно недостатъчни, за да се обори това твърдение. В производството по чл. 122 и сл. ДОПК, в тежест на ревизиращия орган е да установи основанията на извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на задължителния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно доказване, обстоятелствата, с които се опровергават тези от тях, с които се оборват фактическите констатации от РА. За да се приложи презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от убедителни доказателства като в противен случай тежеста на доказването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект. В случая ЕТ не е отразил процесните доставки в своето счетоводство, тъй като същите не са били реално осъществени и същият не може да е отговорен за издаването на първични счетоводни документи от страна на доставчиците. Още повече на някои от доставчиците изобщо не са правен насрещни проверки. Установено е от насрещни проверки на издателите на неосчетоводени фактури, че доставчиците са отразили фактурите си в дневниците за продажби за съответните периоди и съответно е прието, че стоките са доставяни по заявки на клиента до обекта с транспорт на доставчика, като са заплащани в брой. От събраните доказателства не се установява по безспорен начин, че приетите в РА фактически констатации са относно реално извършени доставки, както е прието и, поради което те са счетени за верни. В тази връзка изводът на съда се явява обоснован, а решението правилно. Постановеният административен акт от компетентен орган е незаконосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане в тази връзка на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 5300 лв, за който рамер не е правено възражение за прекомерност. Представено е пълномощно за адв. Мариана Каварджикова, заедно с договор за правна защита и съдействие № 125177/7.10.2015 г. от който се вижда че хонорарът е изплатен изцяло и в брой. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав