Определение № 120 от 20.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2020 г.

С определение № 365 от 5. 08. 2020 г. по гр. д. № 1238/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на решение № 858 от 25. 06. 2019 г., допълнено с решение № 1215 от 24. 10. 2019 г., и двете постановени по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО. Относно предявените от Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и С. Г. К. (на чието място е конституирана Е. С. С.) претенции по сметки за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място] и в имота в [населено място] въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в следните части: 1/. в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважена претенцията на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. за присъждане общо на сумата 50080, 50 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в с. С., Пловдивска област (срещу К. Г. К. и Б. П. В. – уважена общо за сумата 25040, 25 лв. и срещу С. Г. К. – уважена за сумата 25040, 25 лв.) – по касационната жалба на К. Г. К., бистра П. В. и Е. С. С.; 2/. в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенцията на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. за присъждане общо на обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в с. С., Пловдивска област е отхвърлена над сумата 50050, 50 лв. до сумата 238621, 27 лв. – по касационната жалба на Г. Й. К. (срещу К. Г. К. и Б. П. В. – отхвърлени над сумата 25040,25 лв. до сумата 119310,64 лв., а срещу С. Г. К. – отхвърлени над сумата 25040,25 лв. до сумата 119310,64 лв.) 3/. в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и С. Г. К., за присъждане на сумата 24590 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в гр. П. – по касационната жалба на Г. Й. К. Предоставена е възможност на Г. Й. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер общо на 4263,22 лв. (3771.42 лв. д.т. по жалбата срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта отхвърляща претенцията за подобрения и необходими разноски, направени в имота в [населено място], за разликата над сумата 50050, 50 лв. до сумата 238621, 27 лв., и 491, 80 лв. д.т. по жалбата срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта отхвърляща претенцията за подобрения и необходими разноски, направени в първия етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], в размер на 24590 лв.). С молба вх. № 7853/14. 10. 2020 г., изпратена по пощата на 12. 10. 2020 г., съделителят Г. Й. К. е заявил, че на основание чл. 233 ГПК, се отказва частично от претенциите си за подобрения и необходими разноски, които са предмет на неговата касационна жалба както следва: 1/. претенцията си срещу К. К., Б. В. и С. К. за присъждане на сумата 238621, 27 лв. подобрения и необходими разноски за запазване на имота в с. С. намалява със сумата 62856, 92 лв. – от сумата 238621, 27 лв. на сумата 175764, 35 лв. Сумата 175764, 35 лв. включва присъдена част от 50050, 50 лв. – предмет на касационната жалба на К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. (за която отказът по чл. 233 ГПК не се отнася) и неприсъдена част от 125713, 85 лв. – предмет на касационната жалба на Г. Й. К.. Заявява, че за посочената разлика от 62856, 92 лв., предмет и на касационната му жалба, прави отказ от претенцията, на осн. чл. 233 ГПК. Разликата от 62856, 92 лв. съставлява 1/3 част от първоначалните размери на тези претенции за подобрения и необходими разноски за имота в [населено място], които не са били уважени с въззивното решение и са предмет на касационната жалба на Г. Й. К.. 2/. претенцията си срещу К. К., Б. В. и С. К. за присъждане на сумата 24590 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в първия етаж от 87 кв.м. от двуетажната жилищна сграда в гр. П., [улица] намалява на 16393,34 лв., т.е. със сумата 8196, 67 лв. Заявява, че за посочената разлика от 8196, 67 лв., предмет и на касационната му жалба, прави отказ от иска, на осн. чл. 233 ГПК. Разликата от 8196, 67 лв. съставлява 1/3 част от първоначалния размер на претенцията, съотв. 1/3 част от първоначалния размер на всяко от претендираните подобрения и необходими разноски. С оглед десезирането на съда и предвид разпоредбата на чл. 233, изр. второ ГПК, следва да бъдат обезсилени първоинстанционното и въззивно решения, съдържащи произнасяне по претенциите на Г. Й. К. срещу К. К., Б. В. и С. К. досежно частите-предмет на отказите по чл. 233 ГПК, като за разликите-предмет на отказите исковото производство бъде прекратено. След частичния отказ, размерът на претенцията на Г. К. за присъждане на подобрения и необходими разноски за имота в [населено място] възлиза на 175764, 35 лв.: присъдена част от 50050, 50 лв. – предмет на касационната жалба на К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. (за която отказът по чл. 233 ГПК не се отнася) и неприсъдена част от 125713, 85 лв. – предмет на касационната жалба на Г. К.. След частичния отказ, размерът на претенцията на Г. К. за присъждане на подобрения и необходими разноски за имота в [населено място] възлиза на 16393, 34 лв. – неуважена, предмет на касационната му жалба. Държавната такса за касационната жалба на Г. Й. К. срещу въззивното решение, касаещо претенцията по т. 1, възлиза на 2514, 28 лв. (2 % от 125713, 85 лв.), а държавната такса за касационната жалба срещу въззивното решение, касаещо претенцията по т. 2, възлиза на 327, 87 лв. (2 % от 16393, 34 лв.) – общо 2842, 15 лв. Касаторът е представил операционна бележка за плащане към бюджета от 8. 10. 2020 г. за сумата 2842, 15 лв. Воден от изложеното, настоящият състав