Решение № 8021 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител, срещу Решение № 20620 от 16.06. 2025г., постановено по адм. дело № 1233/2024 г. на Административния съд - София- град (АССГ). С обжалваното решение са отхвърлени жалбите на „А29 Енергия България“ ЕООД, и на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК- 104518621, против Решение № Ж-1111 от 22.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение Север“ АД са дадени задължителни указания. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и се претендират разноски. В писмен отговор, на "Храброво Уинд 1" ЕООД и "Вентус България" ЕООД, подаден чрез адвокат Линкова, се оспорва касационната жалба на КЕВР, като неоснователна, като се иска оставяне в сила на обжалваното решение. По делото е постъпила и втора касационна жалба на „Електроразпределение Север" АД, подадена срещу Решение № 20620 от 16.06. 2025г., постановено по адм. дело № 1233/2024 г. на Административния съд - София- град. С подадената жалба решението се оспорва като неправилно, изложени са подробни съображения и се иска отмяната му на основанията, посочени в чл. 209 АПК. Претендират се разноски. В постъпил писмен отговор, подаден от "Храброво Уинд 1" ЕООД и "Вентус България" ЕООД, чрез адв. Линкова, касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД се оспорва като неоснователна и се иска оставяне в сила на обжалваното решение. Към отговора няма приложени писмени доказателства. Претендират се разноски. Касационният жалбоподател- Комисия за енергийно и водно регулиране, в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Петрова, моли да се обезсили решението на АССГ в оспорваната от КЕВР част. В останалата част, с която се оставя като неоснователна жалбата на "Електроразпределение Север" АД срещу административен акт моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски за един юрисконсулт за касационната инстанция, с оглед изхода на делото. Представя писмени бележки. Касационният жалбоподател- "Електроразпределение Север" АД, в открито съдебно заседание чрез адв. Тодорова, поддържа твърдението си, за недопустимост на решението на КЕВР, съответно потвърждаващото решение на АССГ. При условията на евентуалност, моли да бъде отменено решението на АССГ, както и да бъде отменен и административния акт на КЕВР. Претендира да бъдат присъдени разноските, направени в първата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита оспореното решение за валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Моли да се остави същото в сила. Излага доводи в писмено заключение. Ответниците: "А29 Енергия България" ЕООД и "Синергон Енерджи" ООД, не изпращат представители и не ангажират становище по жалбата. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № Ж-1111 от 22.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение Север“ АД, са дадени следните задължителни указания: 1. От 01.01.2024 г. „Електроразпределение Север“ АД да извърши смяната на координатор на балансираща група в тази на „Синергон Енерджи“ ООД за обекти с УИН № 32Z422060000029X и № 32Z4220600000149 на „Вентус България“ ЕООД и обект с УИН № 2Z417739000006Z на „Храброво Уинд 1“ ЕООД, прилагайки чл. 103, ал. 4 от ПТЕЕ и мотивите на решението; 2. В 7- дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 „Електроразпределение Север“ АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. АССГ е посочил, че административното производство пред Комисията за енергийно и водно регулиране е образувано по жалба с вх. № Е-11B-00-34/09.10.2023 г., подадена от „Вентус България“ ЕООД и „Храброво Уинд 1“ ЕООД срещу „Електроразпределение Север“ АД. В същата се сочи, че последните две дружества са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници- три ВяЕЦ с инсталирана мощност от по 2 MW всяка, собствени на „Храброво Уинд 1" ЕООД, а собствената на „Вентус България" ЕООД ВяЕЦ е с инсталирана мощност от В,075 MW. Двете дружества са сключили договор за продажба на електрическа енергия /Рамков договор за покупко-продажба на електрическа енергия от 02.07.2019 г./ и договор за участие в балансираща група /Договор за участие в стандартна балансираща група от 02.07.2019 г./ с „Алпик Енергия България" ЕООД /сег. „А29 Енергия България" ЕООД/. Направени са оплаквания срещу действията на „А29 Енергия България" ЕООД в качеството на координатор на стандартна балансираща група, като се твърди, че представляват неизпълнение /нарушения на издадената на „А29 Енергия България" ЕООД лицензия № Л-492 от 05.09.2017г. за дейността търговия с електрическа енергия и координатор на стандартна балансираща група. С жалбата се възразява срещу действия на „Електроразпределение Север“ АД, свързани с прилагане на процедурата по смяна на координатор на балансираща група съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ, Правилата). Искането към КЕВР е да даде задължителни указания на „Електроразпределение Север“ АД при стриктно спазване на действащите ПТЕЕ да регистрира смяната на избрания от „Вентус България“ ЕООД и „Храброво Уинд 1“ ЕООД координатор в балансиращата група на „Синергон Енерджи“ ООД, съответно за двата обекта на „Вентус България“ ЕООД и за обекта на „Храброво Уинд 1“ ЕООД, находящи се в землището на [населено място], община Балчик. С оспорваното в настоящото производство Решение № Ж-1111 от 22.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 22, ал.1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3, на „Електроразпределение Север“ АД са дадени следните задължителни указания: 1. От 01.01.2024 г. „Електроразпределение Север“ АД да извърши смяната на координатор на балансираща група в тази на „Синергон Енерджи“ ООД за обекти с УИН № 32Z422060000029X и № 32Z4220600000149 на „Вентус България“ ЕООД и обект с УИН № 2Z417739000006Z на „Храброво Уинд 1“ ЕООД, прилагайки чл. 103, ал. 4 от ПТЕЕ и мотивите на решението; 2. В 7- дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 „Електроразпределение Север“ АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Решението е прието след изготвен доклад от 15.12.2023 г. на работна група, дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в КЕВР и взето решение на проведено закрито заседание на КЕВР на 20.07.2022 г., обективирано в Протокол №397 от 22.12.2023 г. Видно от заключението на Съдебно- икономическата експертиза, приета по делото, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно изготвена при използване на специални знания, към датата на изготвяне на заключение разчетите между ,,А29 Енергия България“ ЕООД и “Вентус България“ ЕООД и „Храброво Уинд 1“ ЕООД са уредени и равни на нула. Страните са подписали спогодба и въз основа на нея са направили разплащане. По делото е приета административната преписка и допълнително ангажираните по делото писмени доказателства. Приет по делото е в заверено копие Договор за спогодба от 02.06.2024 г., сключен между „А29 Енергия България“ ЕООД от една страна и „Вентус България ЕООД“ и „Храброво Уинд 1“ ЕООД, и „КЕР Токи Пауър“ АД от трета, с което уреждат претенциите помежду си. От правна страна адм. съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган– КЕВР, в рамките на правомощията му. След анализ на нормативна уредба е било установено правото, на КЕВР да се произнесе по подадената жалба срещу отказа на „Електроразпределение Север“ да извърши смяна на координатора в балансиращата група, поради което е преценен за неоснователен аргумента на жалбоподателя за намеса на регулаторния орган в гражданскоправни отношения. Процесното решение е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му. Изложени са фактически и правни основания за издаването на акта, представляващи мотивите към същото, поради което не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК. При издаване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решаващият съд намира, че КЕВР е достигнала до правилния извод, че подадените от „А29 Енергия България“ ЕООД възражения от 19.09.2023 г. срещу смяна на координатора на балансираща група за обектите на „Вентус България“ ЕООД или „Храброво Уинд 1“ ЕООД не са мотивирани и не отговарят на изискванията на чл. 102, ал. 1 от ПТЕЕ, респ. незаконосъобразно ЕРП Север е прекратил процеса по смяна на координатора на балансираща група за обектите на „Вентус България“ ЕООД или „Храброво Уинд 1“ ЕООД. С оглед изложеното, съдът приема, че следва жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението на административния съд е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите в касационната жалба на КЕВР, за недопустимост на съдебното производство с оглед мотивите в Определение №13931 от 20.12.2024 г. по касационно административно дело № 11511/2024 г., на Върховния административен съд - Трето отделение. В него е прието, че жалбата е процесуално допустима и по отношение на жалбоподателя „А29 Енергия България“ ЕООД с правен интерес от обжалването. Решаващият състав на ВАС, трето отделение намира, че предмет на административното производство е отказ на мрежовия оператор да регистрира смяна на един координатор на балансираща група с друг. С крайния съдебен акт на КЕВР се дават указания на същия оператор да извърши регистрация на заявителя Синергон енерджи ООД именно на мястото на жалбоподателя А 29 Енергия България ЕООД. В този смисъл указанията на КЕВР, дадени с диспозитива на оспореното решение пряко засягат интересите на жалбоподателя. Правилно жалбата е приета за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. чл. 13, ал. 9 ЗЕ, от надлежна страна, адресат на акта- „Електроразпределение Север“ АД. Правилно от адм. съд е приет извода за неоснователност на направеното последващо искане за прекратяване на производството по делото по отношение на „А29 Енергия България“ ЕООД от страна на КЕВР, към което се солидаризират и заинтересованите страни „Вентус България ЕООД“ и „Храброво Уинд 1“ ЕООД, доколкото фактът, че е прекратена, издадената на „А29 Енергия България“ ЕООД Лицензия № Л-492-15 от 05.09.2017 г. за дейността „търговия с електрическа енергия“ с включени права и задължения на „координатор на стандартна балансираща група“ и „координатор комбинирана балансирана група“, не е основание да се приеме, че за жалбоподателя автоматично е отпаднал правният интерес от оспорването на процесното решение на КЕВР. Неоснователни са доводите на касаторите, че решението на адм. съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Спрямо установените и релевантни за спора факти, съдът правилно е приложил материалния закон. Съобразено е правомощието на КЕВР да разглежда подадени жалби от лицензианти срещу лицензианти- чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, включително и да осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии- чл. 75, ал. 2 от ЗЕ и съответствието на извършените лицензионни дейности с условията- чл. 76 ЗЕ. Тази законова компетенция кореспондира с предвиденото в чл. 142, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3. В разпоредбата на чл. 102 ПТЕЕ е разписано, че в случаите, когато е депозирано искане за смяна на доставчик и/или координатор на балансираща група съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5 и 6 или 7, съответният мрежови оператор регистрира смяната само при липса на мотивирано възражение от страна на настоящия му доставчик/координатор на балансираща група. Налице е правомощието на КЕВР да се произнесе по подадената жалба срещу отказа на „Електроразпределение Север“ да извърши смяна на координатора в балансиращата група, поради което е неоснователен аргумента на жалбоподателя за намеса на регулаторния орган в гражданскоправни отношения. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Налице е било Решение № Ж-1111 от 22.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение Север“ АД са дадени следните задължителни указания: от 01.01.2024г. да извърши смяната на координатор на балансираща група в тази на „Синергон Енерджи“ ООД за обекти на „Вентус България“ ЕООД и обект сна „Храброво Уинд 1“ ЕООД. Правилно с оглед състава и функциите на адм. орган, първостепенният съд приема, че е налице предвиденото в чл. 13, ал. 3, т. 1 ЗЕ мнозинство, с оглед на което Решение № Ж-1111 от 22.12.2023 г. е постановено от компетентен орган и не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност. Несъстоятелно е твърдението в първата касационна жалба, че органът, издал административния акт, не отговаря на изискванията на чл.13 ал.З от Закона за енергетиката. Съответния състав на КЕВР е посочен в извлечение от Протокол № 397 от 22.12.2023г. В този контекст е нормата на чл.13 ал.4 от ЗЕ, съгласно която начинът на гласуване на всеки гласувал и мотивите на всеки гласувал против се отразяват в „протокол към решението“. Неоснователни са и твърденията, че с произнасянето си КЕВР е надхвърлила правомощията си. Решението на КЕВР отговаря на целта на закона, поради което не е налице посоченото основание за нищожност. Спазени са изискванията за мотивираност на адм. акт. Оспореното Решение № Ж-1111 от 22.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания за издаване на административния акт. Правилен е извода, че решението на КЕВР е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. То е прието на закрито заседание на КЕВР, проведено в присъствието нейни членове, в съответствие с изискванията за кворум и мнозинство. С оглед на това, АССГ правилно е намерил, че при постановяване на процесния административен акт не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 2 и т.З от АПК. На следващо наведените доводи за материалноправна незаконосъобразност на решението, са неоснователни. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, КЕВР разглежда жалби на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност по този закон. Съгласно чл.102 ал.2 от ПТЕЕ, възражението по ал. 1, може да се основава само на наличие на задължения, произтичащи от: 1. действащ договор по чл. 11, т. 4, и/или; 2. действащ договор по чл. 11, т. 9, или; 3. действащ договор по чл. 11, т. 10; 4. задължения за неустойки, ако същите са предвидени в договорите по т. 1 - 3; 5. неосигурено обезпечение, гарантиращо плащанията по фактури, ако такова е предвидено в договора. В административното производство безспорно е установено, а и по делото не се спори, че към датата на изготвяне на заключение по ССчЕ, разчетите между „А29 Енергия България“ ЕООД и “Вентус България“ ЕООД и „Храброво Уинд 1“ ЕООД, са уредени напълно и са равни на нула. Липсват изискуеми парични задължения, които да са предмет на спорове и които да пораждат необходимост от тяхното уреждане. Страните са подписали спогодба и въз основа на нея са направили разплащането. Следователно неуредени финансови взаимоотношения няма. Това прави възраженията в тази насока лишени от правни основания. Правилно е приложен материалния закон и решението е добре обосновано, без да са налице нарушения на съдопроизводствените правила. Посоченото определя, че съдебното решение е правилно, законосъобразно, валидно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение