Решение № 1295 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12233/2012 г.

Решение № 1295 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12233/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Махмут Йълдъръм, гр. София, ж. к. "Белите брези", ул. "Дойран" № 15, ет. 7, ап. 2 срещу заповед № ЗДМ-495 от 13.09.2012 г. на директора на дирекция "Миграция" в Министерството на вътрешните работи, с която на основание чл. 42, ал. 1 и 2 и чл. 42з, ал. 1 и 3 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 3 и 6 от Закона за чужденците в Република България са му наложени принудителни административни мерки "експулсиране" и "забрана за влизане" за срок от пет години.

Жалбоподателят счита обжалваната заповед за незаконосъобразна, постановена при неспазване на изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. Органът не отчел, че Йълдъръм има сключен граждански брак с български граждани, който брак е резултат на дълга фактическа връзка, че непосредствено след предсрочното освобождаване от затвора започнал работа, както и че повече от десет години има статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец. Не отчел, че връзките на жалбоподателя със страната по произход са прекъснати, родителите му са починали, а брат му живее извън Република Турция. Органът постановил акта си, без да спази изискванията на чл. 7, ал. 2, чл. 35 и 36, ал. 3 АПК, както и на чл. 44, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Органът имал възможност, но не събрал информация за поведението на Йълдъръм от съответния инспектор по социална дейност в затвора, от пробационната служба, за наличието или липсата на наказателни производства срещу него. В заповедта няма мотиви относно срока, за който се налага мярката. Всичко това прави постановената мярка несъобразена с целта на закона. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Владимир Калудин, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "Миграция" в Министерството на вътрешните работи, счита същата за неоснователна. При налагане на мерките са отчетени извършените от Йълдъръм тежки умишлени престъпления от общ характер като е съобразен баланса между неговите интереси и тези на обществото. Понастоящем съпрузите имат възможност да са заедно на територията на Република Турция. Престоят му на територията на страната трябва да бъде ограничен, тъй като Йълдъръм е опасен за обществото и за да се прекъснат връзките и контактите, които има и да се отдели от криминогенната обстановка, в която е попаднал. Ответникът се представлява от юрисконсулт Пламен Тошев.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Оспореният акт е мотивиран единствено с осъждането на чужденеца, без да са посочени каквито и да било доказателства, че личното му поведение представлява сериозна заплаха за обществото. Обстоятелството, че лицето е осъдено за извършено престъпление и е изтърпяло наказанието си не означава автоматично, че представлява сериозна заплаха за обществото. Органът не спазил и изискванията на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Така издаденият акт не дава възможност да се прецени дали наложената мярка е пропорционална и дали не засяга в недопустима степен правата на жалбоподателя.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно обжалване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:

1. Махмут Йълдъръм е роден на 15.03.1968 г., гражданин е на Република Турция. Притежава турски паспорт № **** и турска лична карта № *****.

1. Йълдъръм пребивава законно в страната от 1994 г. като до 09.04.2005 г. имал статус на продължително пребиваващ чужденец, л. 78.

1. С присъда, влязла в сила на 17.03.2004 г., постановена по наказателно общ характер дело № 3659/2003 г. на Районен съд, гр. София, Йълдъръм бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК като изтърпяването на наказанието било отложено на основание чл. 68, ал. 1 Наказателния кодекс (НК).

1. С присъда № 53 от 04.04.2008 г. на Окръжен съд, гр. Хасково, постановена по наказателно общ характер дело № 433/2005 г., Йълдъръм бил осъден на осем години лишаване от свобода за извършено на 05-06.03.2005 г. престъпление по чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 и по чл. 242, ал. 4, предложение първо във вр. с ал. 2, предложение първо, във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

1. С присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 НК, било приведено в изпълнение и наказанието, наложено по наказателно общ характер дело № 3659/2003 г.

1. С определение от 28.07.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по наказателно частен характер дело № 3517/2011 г. Йълдъръм е условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание "лишаване от свобода" от две години, осем месеца и двадесет дни като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК му е наложена пробационна мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично за една година.

1. С писмо, изх. № 7228 от 25.08.2011 г., заместник-главният директор на главна дирекция "Изпълнение на наказанията" изпратил в дирекция "Миграция" личните документи на Йълдъръм - турски паспорт № ***** и лична карта № *****.

1. На 14.07.2011 г. публичен изпълнител от териториална дирекция, гр. София в Националната агенция по приходите, поискал от директора на дирекция "Миграция" на Йълдъръм да бъде наложена на основание чл. 43, т. 3 ЗЧРБ принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" поради наличие на ликвидни и изискуеми задължения към държавата, за които е образувано изпълнително дело № 3640/2006 г., л. 39 - 41. По делото няма доказателства за налагане на мярката. Приложено е утвърдено от директора на дирекция "Миграция" на 17.09.2012 г. предложение за издаване на заповед за ежедневно явяване в 06 Районно управление "Полиция" по местопребиваване на лицето - гр. София, ж. к. "Белите брези", ул. "Дойран" № 15А, ет. 7, ап. 2, тъй като "На лицето е наложена "забрана за напускане на Република България от ТДНАП - град София, за задължения над 5 000 лв., което се явява пречка за изпълнение на наложените му ПАМ. Изпратено е писмо за отмяна на същата, но до този момент няма отговор.", л. 14.

1. На 23.08.2011 г. Мариела Крумова декларирала, с нотариално заверена декларация, че е във фактическо съжителство на съпружески начала с Йълдъръм и той пребивава постоянно на посочения адрес: гр. София, ж. к. "Белите брези", ул. "Дойран" № 15, ет. 7, ателие 2.

1. На 21.12.2011 г. Йълдъръм поискал да му бъдат върнати документите за самоличност като посочил, че изтърпял наказанието лишаване от свобода, в период е на изтърпяване на пробационна мярка, работи, живее на адрес гр. София, ж. к. "Белите брези", ул. "Дойран" № 15, ет. 7, ателие 2, посочил телефон за връзка.

1. С молба от 03.04.2012 г. Йълдъръм поискал, поради сключване на граждански брак, на 27.04.2012 г. да му бъде осигурен турския паспорт.

1. На 27.04.2012 г. Йълдъръм сключил граждански брак с българския гражданин Мариела Крумова Нончева - удостоверение № 7390123107, л. 38.

1. С молба от 11.06.2012 г. Йълдъръм отново поискал да му бъдат върнати личните документи за самоличност.

1. С предложение, рег. № ХМ-8279 от 13.09.2012 г., началник сектор "Противодействие на незаконната миграция" в дирекция "Миграция" предложил на Йълдъръм, поради наложено наказание лишаване от свобода по наказателно общ характер дело № 3659/2003 г. на Районен съд, гр. София наказателно общ характер дело № 433/2005г на Окръжен съд, гр. Хасково, и на основание чл. 42, ал. 1 и 2, чл. 42з, ал. 1 и 3 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 3 и 6 ЗЧРБ да бъде наложена принудителна административна мярка "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" за срок от пет години.

1. На 13.09.2012 г. била издадена заповед № ЗДМ-495 на директора на дирекция "Миграция", с която "поради факта, че чужденецът е извършил умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода и неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за обществения ред", при отчитане на мотивите, изложени в предложение, рег. № ХМ-8279 от 13.09.2012 г., и на основание чл. 42, ал. 1 и 2, чл. 42з, ал. 1 и 3 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 3 и 6 ЗЧРБ на Йълдъръм била наложена принудителна административна мярка "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" за срок от пет години. Заповедта била връчена лично на Йълдъръм на 13.09.2012 г.

1. В хода на съдебното производство Йълдъръм представи:

а) предложение на Комисията по изтърпяване на наказанията до началника на затвора, гр. София от 21.07.2011 г. за условно предсрочно освобождаване на Йълдъръм. В предложението е посочено, че: през 2010 г. режима на изтърпяване на наказанието е заменен от строг на общ, а на 20.01.2011 г. е прекатегоризиран в общежитие в открит тип; извършено е съпоставяне на първоначалните и настоящите оценките на риска като е констатирана ниска оценка на риска от рецидив и вреди и намалението й с единадесет пункта; положителна промяна в зоната на нагласите; приятелката му, с която имат намерение да живеят на семейни начала има собствено жилище; "скрининга на риска от вреди не индикира данни за вреди по отношение на обществото, персонала, другите лишени от свобода и самия него".

б) удостоверение № 8859 от 30.10.2012 г., издадено от началник сектор "Пробация", в областна служба "Изпълнение на наказанията", гр. София в Министерството на правосъдието, в което е посочено, че "Осъденият е показал положително и коректно отношение към пробационния служител. Стриктно изпълняваше пробационната мярка.", както и че "При анализ на риска от сериозни вреди той е бил в рамките на нисък. Рискът от рецидив беше нисък към среден. Това показва рисковия характер на правонарушението."

в) удостоверение № ХВ-8429 от 15.12.2012 г., издадено от директора на дирекция "Миграция", установяващо подадените от Йълдъръм молби за продължаване на срока за пребиваване, в което е посочено, че последното издадено разрешение за пребиваване изтича на 09.04.2005 г.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна следното:

С оспорваната заповед на жалбоподателя са наложени две принудителни мерки - експулсиране и забрана за влизане в страната. Това налага съдът да извърши контрол за законосъобразност по отношение на всяка една от тях.

По мярката "експулсиране":

Правното основание, на което е издадена оспорваната заповед досежно мярката експулсиране е чл. 42, ал. 1 ЗЧРБ. Съгласно тази разпоредба експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Преценката за наличието на заплахата и за нейната сериозност принадлежи на компетентните органи, между които, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, е и директорът на дирекция "Миграция". Следователно директорът на дирекция "Миграция" е компетентен да прецени дали присъствието в страната на Йълдъръм създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред и въз основа на това да наложи принудителната мярка "експулсиране", което прави оспорената заповед издадена от компетентен орган.

Видно от визираното в чл. 42, ал. 1 ЗЧРБ, за да се наложи предвидената в нея принудителна административна мярка следва да са налице кумулативно следните предпоставки: лицето да е чужденец, присъствието му да е заплаха, и то сериозна, и тази заплаха да е за националната сигурност или за обществения ред.

Безспорно по делото е, че Йълдъръм е гражданин на Република Турция, поради което има статус на чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ. Не се спори също, че Йълдъръм като чужденец е имал статус на дългосрочно пребиваващ гражданин на трета държава по смисъла на чл. 23, ал. 3, т. 1 ЗЧРБ, редакция към процесния период до датата на задържането му за извършено престъпление.

За да установи законосъобразна ли е оспорената заповед съдът следва да провери налице ли са фактическите основания за налагане на принудителната мярка, т. е. да провери съответствието на мярката с фактите, въз основа на които тя е наложена. Вярно е, че съгласно чл. 46, ал. 3 ЗЧРБ в заповедта за налагане на марката "експулсиране" не се посочват фактическите основания за налагането й. Това законодателно решение е обусловено от необходимостта да се защити специфична за националната сигурност или за обществения ред информация. То обаче не означава, че на съда не следва да бъдат предоставени фактическите основания, обусловили налагането на мярката. Противното би означавало акта на съответния компетентен орган да не подлежи реално на съдебен контрол. Съществуват начини, които позволяват, при спазване на Закона за защита на класифицираната информация и при запазване интереса на националната сигурност или на обществения ред, свързани с природата и източниците на информацията, на съда да бъде предоставена информация, която да му позволи да направи преценка за законосъобразността на наложената мярка. Това гарантира и правото на ефективна съдебна защита, което адресатът на акта има, както по силата на българския закон - чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ в контекста на чл. 4, ал. 1 и чл. 56 във вр. с чл. 26, ал. 2 от Конституцията, така и по сила на европейското право - чл. 12, § 4 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25.11.2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (Директива 2003/109), тълкуван в контекста на т. 16 от преамбюла на същата, и по силата на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

В случая нито в предложението до административния орган, нито в каквито и да било други материали по административната преписка, предоставена на съда, са посочени фактически основания, от които по безспорен начин може да се направи извод, че Йълдъръм представлява заплаха, и то сериозна, за обществения ред. В заповедта и в предложението до административния орган е посочено единствено, че чужденецът е осъден за умишлено престъпление от общ характер, поради което следва, че именно този факт, сам по себе си, обосновава според органа твърдението му, че Йълдъръм представлява сериозна заплаха за обществения ред. Безспорно осъждането за умишлено престъпление от общ характер, за което наказателния закон предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от една година, е основание, по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ за отказ за издаване на виза и влизане в страната. Същият факт е основание и за забрана за влизане - чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ. Този факт е основание и за отнемане на правото на пребиваване по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Този факт би могъл, при определени обстоятелства, да обоснове и преценката на административния орган за сериозната заплаха, която чужденецът представлява за обществения ред. Но за да е законосъобразна тази преценка е необходимо органът да изложи мотиви, от които да е видно, че именно личното поведението на жалбоподателя представлява заплаха. Сам по себе си актът на извършено престъпление и изтърпяно за него наказание не означава автоматично, че лицето е сериозна заплаха за обществения ред. Законодателят е предоставил на административния орган възможността да прецени, чрез анализ на всички релевантни факти, личното поведение на чужденеца представлява ли заплаха и каква за обществения ред. Но тази преценка следва да бъде мотивирана с конкретни факти, които да позволяват на съда да извърши преценка за законосъобразност на наложената мярка.

В случая органът не е посочил с какво поведението на Йълдъръм представлява заплаха, не е установил, че тази заплаха е сериозна за застрашената ценност - обществения ред. Ако се приеме, че самият факт на извършване на престъпление (и поради това изтърпяване на наказанието лишаване от свобода) е основание (единствено) за налагане на мярката, то това би довело до промяна на нейния характер - тя би се превърнала от мярка за лично поведение в наказание за правонарушение (престъпление), за което лицето вече е изтърпяло наказание, което е недопустимо. Наред с това априори би се отрекло постигането на една от целите, с които наказанието се налага - чл. 36, ал. 1 НК, да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави.

Видно е, че осъждането за престъпление по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ би могло да има значение за налагане на мярката, но то не може да бъде единственото и автоматично основание, за да се приеме, че гражданинът на трета страна представлява сериозна заплаха за обществения ред в страната. Липсата на мотиви досежно основните елементи на хипотезиса на правната норма не дават възможност на съда да извърши проверка за съответствие на фактическите и правни основания за издаването на акта с изискванията на закона, т. е. не може да извърши проверка за законосъобразността на наложената принудителна административна мярка, за съответствието й с целта и материалните разпоредби на закона.

Наред с горното по делото са събрани доказателства, които категорично не кореспондират с извода на органа, че Йълдъръм представлява сериозна заплаха за обществения ред. Точно обратното следва от посочено в решението на Комисията по изпълнение на наказанията, по чието предложение Йълдъръм е условно предсрочно освободен две години, осем месеца и двадесет дена от изтърпяване на наказанието - виж т. 16, б. "а" по-горе. Оценката, която органите по изпълнение на наказанието лишаване от свобода са дали за Йълдъръм сочи на липса на данни за вреди за обществото от поведението му. Същата оценка дал и органа по изпълнение на пробацията - рискът от сериозни вреди и рецидив е нисък. Тези доказателства, при липсата по делото на каквито и да било фактически основания за преценката на органа, че Йълдъръм представлява сериозна опасност за обществения ред дават основание на съда да приеме, че органът постановил акта, без да изпълни задължението си по чл. 35 АПК - да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Следва да се посочи, че в случая не намира приложение визираното в чл. 42б, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЧРБ основание за експулсиране, тъй като не е налице хипотезата на експулсиране при условията на чл. 42а ЗЧРБ. Експулсирането е по решение на българските власти, а не по решение на компетентните органи на друга държава-членка на Европейския съюз.

По мярката "забрана за влизане":

По отношение на другата наложена мярка "забрана за влизане" органът е посочил правно основание чл. 42, ал. 2 и чл. 42з, ал. 1, т. 3 и 6 ЗЧРБ. Видно, органът се позовал на две самостоятелни основания за налагане на мярката - това по чл. 42, ал. 2 и това по чл. 43, ал. 1. Двете норми съдържат различни юридически факти, при наличието на които е допустимо налагането на принудителната мярка "отнемане на правото на пребиваване".

В хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗЧРБ мярката се налага, когато лицето е с наложена мярка "експулсиране" поради това, че представлява сериозна заплаха за обществения ред. С оглед на това изложеното по-горе за незаконосъобразността на заповедта за налагане на мярката "експулсиране" прави незаконосъобразна заповедта и в частта досежно наложената на основание чл. 42, ал. 2 ЗЧРБ мярка "забрана за влизане".

Що се отнася до посочено от органа друго правно основание - чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 3 и 6 ЗЧРБ, то също съдържа две самостоятелни правни основания. Точка 3 на чл. 10, ал. 1 изисква за лицето да са налице данни, че е чл. на престъпна група или организация или че извършва терористична дейност, контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на сурови за тяхното производство. В заповедта не е посочено коя хипотеза на нормата органът счита, че е налице. В предложението за издаване на заповедта е посочено, че Йълдъръм е осъден за престъпление по чл. 242, ал. 4 НК с присъда по наказателно общ характер дело 433/2005 г. и за престъпление по чл. 354а, ал. 2 НК с присъда по наказателен общ характер дело № 3659/2003 г. Макар, че неточно е посочено престъплението, за което е наложена присъдата по дело № 3659/2003 г., от доказателствата по делото може да се направи извод, че вероятно органът е имал предвид престъплението по дело № 433/2005 г., тъй като то е за това, че като помагач Йълдъръм държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество в големи количества - амфетамин, и направил опит да го пренесе през границата. Безспорно предмета на престъплението съответства на визираните в т. 3 "незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на сурови за тяхното производство". Точка 3 обаче няма предвид хипотеза, в която чужденецът е осъден за такава дейност, а ситуация, когато компетентните органи имат данни за извършване на дейността, но лицето не е осъдено. Т. е. т. 3 в случая е неприложима.

Тогава, когато лицето е осъдено за такова престъпление, както и за всяко друго умишлено престъпление, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода приложима е разпоредбата на т. 6, т. е. втората хипотеза на която органа се позовал.

Видно от горното от трите посочени от органа правни основания за налагане на мярката "забрана за влизане" приложение към фактите по делото може да намери единствено т. 6 на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ, тъй като Йълдъръм е осъден на умишлено престъпление, за което българския закон предвижда повече от една година лишаване от свобода.

За да е законосъобразна обаче наложената на основание единствено чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ мярка забрана за влизане е необходимо органът да е изложил мотиви досежно срока на мярката. Законодателят е приел, че в тази хипотеза срока на мярката може да бъде до пет години. Но съществен елемент на мярката е нейната продължителност. В случая органът наложил максималния срок, без да изложи каквито и да било фактически основания за това си решение. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗЧРБ не се отнася за заповедите, с които се налага мярка по чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Липсата на фактически основания за налагане на този срок на мярката лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност на елемент от фактическия състав на мярката.

Наред с изложеното досежно материалната незаконосъобразност на заповедта за налагане на мярка забрана за влизане на основание чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 3 и 6 ЗЧРБ следва да се посочи, че органът не може да посочва две различни правни основания за налагане на една и съща принудителна мярка, най-малкото защото заповедите по чл. 42 ЗЧРБ, съгласно чл. 46, ал. 3 ЗЧРБ подлежат на оспорване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно, а заповедите по чл. 42з, ал. 1, т. 3 и 6 ЗЧРБ подлежат на оспорване по общия ред на Административнопроцесуалния кодекс, т. е. в случая пред Административен съд, София град, като решението му подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд. Различният процесуален ред на защита изключва възможността една мярка да бъде наложена на две основания. Това нарушение само по себе си е достатъчно да направи мярката "забрана за влизане" незаконосъобразна.

Наред с изложеното, за да бъде законосъобразна заповедта за налагане на принудителната административна мярка при налагането й органът трябва, съгласно чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, да съобрази съвкупност от факти и обстоятелства, които пряко рефлектират върху преценката му и обосновават законосъобразността на акта му. В случая органът изобщо не обсъдил и не отчел такива релевантни факти като този, че Йълдъръм сключил граждански брак с български гражданин. Следва да се отбележи, че доказателства за фактическата връзка на Йълдъръм с българската гражданка се съдържат още в предложението за условно предсрочно освобождаване, т. е. тази връзка, поне от доказателствата по делото, не се установява да е инцидентна и фиктивна. Органът не обсъдил и неотчел, че жалбоподателят е трудово ангажиран, както и продължителността на пребиваването му в страната - осемнадесет години. Не отчел, че Йълдъръм отдавна е прекъснал отношенията си със страната по произход и там няма близки и роднини. Необсъждането на тези факти само по себе си е достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Следва също така да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че Йълдъръм е с наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната. Т. е. налице са взаимно изключващи се актове на един и същ административен орган. Този факт също прави оспорената заповед незаконосъобразна.

Видно от изложеното твърденията на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед са основателни. Компетентният орган не събрал и не обсъдил релевантните за случая факти и обстоятелства, не изложил фактически основания за налагане на мярката, което налага заповедта за налагането й като незаконосъобразна да бъде отменена.

С оглед на изхода от спора, направено от жалбоподателя искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди дирекция "Миграция", юридическото лице - чл. 16, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, в чиято структура се намира административния орган, издал акта, да заплати на Йълдъръм направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер 46, 00 лв. държавни такси и 200, 00 лв. адвокатско възнаграждение, внесено реално съгласно договор за правна защита и съдействие № 23 от 14.10.2012 г., серия А, № 0308474.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във вр. с чл. 46, ал. 2 ЗЧРБ Върховният административен съд