Определение № 851 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д-р Георги Странски“ ЕАД, ЕИК:114532352, гр. Плевен, срещу Определение № 3608/01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 893 /2025 на Административен съд – Плевен. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност. Ответниците – Националната здравноосигиртелна каса /НЗОК/ и Министерство на здравеопазването /МЗ/ не изразяват становище по депозираната частна жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, същата е основателна. С Определение № 3608/01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 893 / 2025 г. Административен съд - Плевен е върнал исковата молба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д-р Георги Странски" ЕАД, заведена срещу Националната здравноосигурителна каса и срещу Министерство на здравеопазването с искане за присъждане на сумата от общо 678 459,77лв., съставляваща незаплатена главница, дължима за приложени лекарствени продукти извън цената на клиничните пътеки и амбулаторните процедури във връзка извършена болнична медицинска помощ за периода от 27.09.2024 г. до 08.11.2024 г., ИЗ №33185 за пациентката Е. М. Г., ЕГН [ЕГН], ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски и е прекратил производството по адм. дело № 893/2025г. по описа на съда. Административен съд - Плевен приел, че е налице предвиден специален ред за лечебното заведение за претендиране на сумата, заплатена за извършеното лечение, в зависимост от характера на извършените разходи и с оглед характера на заболяването – изцяло или частично от НЗОК и/или МЗ, и след изрично произнасяне на административните органи – НЗОК и МЗ с решение, заповед на компетентния орган, като актът им подлежи на самостоятелно обжалване пред съда относно законосъобразността им и именно в това производство съдът следва да се произнесе относно дължимото плащане на извършеното лечение и кой е компетентен орган, а не по реда на чл. 128, т. 3 от АПК, който е приложим при липса на специален ред. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките за предявяване на иск по реда на чл. 128, ал. 1 т. 3 АПК. Спорът касае изпълнението на административен договор по чл. 19 а и сл. АПК, вр. чл. 45а ал. 4 ЗЗО, поради което и редът за оспорване на индивидуални административни актове е неприложим. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Чл. 19ж, ал. 1 АПК предвижда, че споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК "Производства пред съд". Съгласно чл. 45а, ал. 1 ЗЗО, административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 ЗЗО се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон. По силата на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО, договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 ЗЗО с физически или юридически лица, са административни договори. По изложените съображения, определението, подлежащо на контрол е постановено по предявен иск по административен договор (в случая по смисъла на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО), спорът по изпълнението на който, съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 и чл. 19ж, ал. 1 от АПК, е от компетентността на административния съд, в случая АС Плевен. Предвид горното, като е върнал исковата молба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение д-р Георги Странски" ЕАД, и като е приел, че предявеният осъдителен иск за заплащане на задължение по административен договор е процесуално недопустим и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил необоснован и неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение