Определение № 401 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1846/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, представлявано от адв. Т. Т., срещу определение № 272 от 14.05.2024г. по в.гр.д. № 533/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 79 от 02.04.2024г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определеното възнаграждение за производството пред първата инстанция е в размер значително под минималния съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАС с оглед материалния интерес по делото и с оглед факта, че по отношение на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.3 ЗА за насрещната страна съдът е изхождал от минималния размер по посочената разпоредба. Излага и съображения за неправилност на обжалваното определение по отношение на присъдените му разноски за въззивното производство, като сочи, че не е направено възражение от насрещната страна за намаляване на заплатения от дружеството хонорар, нито е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение само за изготвяне на въззивната жалба. Ответникът по частната жалба Джан Ш. Х. представя отговор, с който я оспорва и излага съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С решение № 31 от 30.01.2026 г. по т.д. № 1847/2024 г. на ВКС, ТК, II т.о. е отменено решение № 79 от 02.04.2024 г. по в.гр.д. № 533/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след частична отмяна на решение № 260 от 03.07.2023г. по гр.д. № 694/2022г. на Окръжен съд Русе е отхвърлен предявеният от Джан Ш. Х. против „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за разликата над 5 000 лева до 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Вели Х. В., починал на 18.12.2019г. в резултат на ПТП, и Джан Ш. Х. е осъден да заплати на „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД разноски за двете инстанции за разликата над 1330 лева до 2 630 лева, вместо което „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на Джан Ш. Х. още 23 008,13 евро /с левова равностойност 45 000 лева/ - представляващи допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо му Вели Х. В., починал на 18.12.2019г. в резултат на ПТП, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2020г. до окончателното плащане. С решението „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на адв. Н. Х. М., АК – Русе сумата 5624,21 евро /с левова равностойност 11 000 лева/ – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. за процесуално представителство пред трите инстанции, както и да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1380,49 евро /с левова равностойност 2700 лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Като взе предвид, че с решението по т.д. № 1847/2024г. на ВКС са определени съобразно изхода на спора разноските, дължими за всички инстанции, настоящият състав на ВКС намира, че подадената частна жалба срещу определение № 272 от 14.05.2024г. по в.гр.д. № 533/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново към настоящия момент е без предмет, поради което същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение