Определение № 238 от 10.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 64/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от „Булгаз инженеринг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [адрес], представлявано от управителя П. Л. Г., и е против определение № 12652 от 27 ноември 2024 г., постановено по адм. д. № 2886/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, е отхвърлено искането на „Булгаз инженеринг“ ЕООД, за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 3995 от 11 ноември 2024 г. на директора на дирекция УСКОР към Община Варна, с която заповед е наредено на дружеството да демонтира собствения си преместваем обект (търговски обект „Аладин фуудс“), находящ се в гр. Варна, [адрес]. За да постанови обжалваното определение, съдът приема, че жалбоподателят не е представил доказателства за това, че предварителното изпълнение на заповедта би му причинило значителни или трудно поправими вреди. Така постановеното определение е незаконосъобразно. С разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11, вр. ал. 2 ЗУТ законодателят е предвидил обжалването на заповед по чл. 57а, ал. 3 и ал. 9 да не спира нейното изпълнение, освен ако съдът не постанови друго. Самото производството предполага наличието на важни държавни и обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт. Съгласно чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК основание за спиране на предварителното изпълнение е налице, когато то би причинило на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Евентуалните вреди от незабавното изпълнение трябва да са такива по степен и интензитет, че да противостоят на защитения от законодателя чрез допускане на предварително изпълнение обществен интерес. При постановяване на определението, административният съд неправилно е отчел, че не са доказани евентуалните вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на заповед № 3995 от 11 ноември 2024 г. на директора на дирекция УСКОР към Община Варна. В конкретния случай са налице доказателства за възможното настъпване на такива вреди за адресата на административния акт. По делото е представен договор за сътрудничество от 12 ноември 2024 г. сключен между „Енерджи уно“ ЕООД и „Булгаз инженеринг“ ЕООД, видно от който е, че страните се задължават за определени действия по присъствие и промотиране касаещо търговския обект предмет на заповедта - находящ се на търговско място № 2 с площ 74 кв.м. находящо се на пазарна площадка Централен пазар/Пискюлиев гр. Варна. Съгласно чл. 5.3. от договора „В случай на неизпълнение задълженията на търговеца по чл. 4.3, чл. 4.4, чл. 4.5, чл. 4.6. и чл. 4.7, при отстраняване на Търговеца и/или при предсрочно прекратяване на договора поради каквато и да е причина, както и в случаи, че преместваемия обект бъде преместен или отстранен от търговско място № 2, Търговецът дължи връщане на първоначалната Търговска инвестиция по Приложение № 1, както и неустойка в размер на 10 000 лева.“ Представена е и фактура № 3000000017 от 13 ноември 2024 г., ведно с преводно нареждане, за извършено плащане по договора за сътрудничество от 12 ноември 2024 г., в размер на 2400 лева с ДДС. Първоначалната инвестиция е преведена от „Енерджи уно“ ЕООД, което е сторено съгласно Приложение № 1 в десетдневния срок от сключване на договора. Предвид посочения размер на средствата, премахването на обекта ще причини вреда, която може да се определи като значителна по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. В случая не са налице основания да се допусне, че ако правните последици на заповедта не бъдат осъществени предварително, би била причинена предполагаема вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК или изпълнението на акта би било осуетено или затруднено след евентуалното му стабилизиране. След като обектът е съществувал определен период от време, без функционирането му да е накърнило съществено обществения интерес (поне няма данни по преписката, нито твърдения в тази насока), е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало подобно засягане. Съответно законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 ЗУТ следва да се счита за опровергана. Следва да се посочи още, че спирането на предварителното изпълнение е само временна мярка, която отпада с приключването на съдебното производство по оспорването на акта. Този съд намира, че обжалваното определение на Административен съд Варна е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено и предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно до влизане в сила на съдебен акт по законосъобразността на процесната заповед. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на частният жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски за заплатена държавна такса в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, доказани по своя размер и платими от ответника. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав