Определение № 418 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3814/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба на И. Б. З. срещу определение №653 от 10.01.2013г по ч гр.д. № 13693/2012г на Софийски градски съд, в частта с което е оставено без разглеждане, като недопустимо, негово възражение по реда на чл. 423 ГПК, постъпило наред с възражението на посочените в заповедта по чл. 410 ГПК длъжници. В жалбата се изтъква ,че неправилно Софийски градски съд отказва да приеме възражението на частния жалбоподател който заедно с длъжниците по заповедта е съсобственик на топлоснабдения имот, при непогасени задължения за топлинна енергия .Немотивиран и неправилен и изводът ,че за него липсва правен интерес. Частната жалба е депозирана в срок и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК. Частната жалба е по същество неоснователна. По аргумент от чл. 423 ал.1 и ал.3 ГПК във вр. с чл. 414 ГПК не са били налице основания въззивната инстанция да счита за допустимо постъпилото по този ред възражение, което не изхожда от длъжника в заповедното производство, а от трето за това производството лице. В заповедното производство и по реда на чл.423 ГПК въззивният съд поначало не решава въпроси по материалната легитимация на страните, свързана с вземането. Правилно постъпилото от частния жалбоподател възражение е оставено без разглеждане, разгледано е било възражението на длъжника. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о