Определение № 235 от 30.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 399/2024 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане № 875/25.04.2024 г. на съдията-докладчик по ЧНД № 629/20204 г по описа на Районен съд-Перник, с което съдебното производство по ЧНД № 629/2024 г. по описа на съда е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност между Районен съд-Перник и Районен съд-Брезник и делото е изпратено на ВКС за решаване на спора за подсъдност на делото между двете районни съдилища. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното: По искане на прокурор при Районна прокуратура-Перник, ТО – Брезник за задължително настаняване и лечение по реда на чл. 155 вр. чл. 146 ал.1 т. 1 т.2 от Закона за здравето на лицето Д. К. С. с посочен настоящ адрес [населено място], [улица] пред Районен съд - Брезник е било образувано съдебно производство по ЧНД № 31/2024 г. по описа на съда. С определение № 20/18.04.2024 г. съдията - докладчик е прекратил съдебното производство по ЧНД № 31/2024 г. по описа на Районен съд-Брезник и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд-Перник. В тази насока са изложени мотиви, че видно от постъпилата по делото докладна записка от 18.04.2024 г. на инспектор при РУ-Брезник постоянният и настоящ адрес на лицето, чието настаняване се иска, е в района на действие на Районен съд – Перник. Воден от тези съображения, съдията-докладчик е приел, че образуваното пред Районен съд-Брезник съдебно производство следва да бъде прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Районен съд-Перник. В Районен съд - Перник е образувано ЧНД № 629/2014 г. по описа на съда. С посоченото по-горе разпореждане № 875/25.04.2024 г. съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между Районен съд-Перник и Районен съд-Брезник, като е изпратил делото на ВКС за решаването на спора за подсъдността на същото. Мотивирал се е със съображения, че предвид данните в иницииращата производството по чл. 155 и сл. от Закона за здравето молба на родителите на лицето Д. С., че същият преимуществено живее на адрес в [населено място], както и данните за криминалистичните прояви на лицето, осъществени на територията на [населено място], прокурорът обосновано е приел в обстоятелствената част на искането за задължително настаняване и лечение на Д. С., че фактическото му местоживеене е именно на територията на [населено място]; че в производствата по чл. 155 и сл. от Закона за здравето понятието настоящ адрес не следва да се тълкува формално, а съобразно данните за фактическото местоживеене на лицето, поради което именно адресът, на който лицето фактически живее или преимуществено пребивава, определя местно компетентния съд; и че с оглед на това дори да се приеме, че в случая настоящият адрес на лицето е в [населено място], както се сочи в приложената докладна записка от 18.04.2024 г., този факт не определя компетентността на Районен съд-Перник да разгледа делото. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от Закона за здравето еднозначно възлага подсъдността на районния съд по настоящия адрес на лицето, като изключение от правилото се допуска само в случаите по чл. 154 от същия закон, в които компетентен е районният съд по местонахождението на лечебното заведение. Действително, както ВКС многократно е отбелязвал в своите актове, понятието „настоящ адрес“, определящо местната компетентност съобразно чл. 156, ал. 1 от Закона за здравето, не следва да се тълкува формалистично на база вписването в регистъра на населението съгласно Закон за гражданската регистрация, а съобразно данните за фактическото местоживеене на лицето. Последното, от своя страна, се определя като продължително фактическо пребиваване в конкретното населено място, трайна уседналост, позволяваща връчването на съдебни книжа и личното участие в процеса да се осъществят с най-малко трудности. Т.е., във всички случаи става въпрос за пребиваване на определен адрес, на който лицето може да бъде намерено. В настоящия казус Районен съд-Перник без основание е пренебрегнал предоставената от самите родители на Д. С. информация, че той живее заедно с тях на адрес в [населено място], ул. /улица/ № /номер/, в какъвто смисъл са дадените на 05.04.2024 г. писмени сведения от бащата К. С. С., както и отразеното в докладната записка от 18.04.2024 г., че майката на Д. С. – П. С. – лично е уведомила МлПИ А. А., че синът й се намира в [населено място] и си живее там. Този съд напълно е игнорирал и данните в докладната записка от 18.04.2024 г., че Д. С. не е бил открит и установен от служителите на РУ-Брезник при посещение на посочения за обитаван от него адрес в [населено място], [улица] и че при проведен от тях разговор с лицето С. А., живеещо на същия административен адрес, последното е заявило, че Д. С. не живее на адреса и рядко го посещава. Така, вместо прецизно да изпълни задълженията си относно преценката за действителното реално местоживеене на Д. К. С., Районен съд-Перник се е основавал на непроверената и очевидно недостоверна информация, отбелязана в молбата на упълномощения от родителите на Д. С. адвокат, за преимуществено негово пребиваване на адрес в [населено място], ул. /улица/ № /номер/. Тази информация не може обаче да бъде основание да се счете, че Д. К. С. е с реално фактическо местоживеене именно на територията на [населено място]. С оглед на това липсва доказателствена и фактологична основа за извода, че Д. К. С. е установил трайна и стабилна териториална връзка с населено място, различно от това, в което е регистрацията му по настоящ адрес. Затова в случая не е налице причина делото да не бъде разгледано от районния съд по настоящия му адрес, както предписва закона. Предвид изложеното и като взе предвид данните, че лицето, по отношение на което е инициирана процедура по задължително настаняване и лечение, фактически живее в населеното място по настоящия си адрес - [населено място], намиращ в съдебния район на Районен съд-Перник, ВКС прецени, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане именно от този съд, който се явява местно компетентен. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение