Решение № 15730 от 23.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16367/2013 г.

Решение № 15730 от 23.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16367/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът, Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 2680/30.10.2013 г. по адм. д. № 2329/2013 г. на АС - Варна в частта, с което е отменен РА № 1100817/27.04.2011 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и разноски за депозит 200 лв. Ответникът по касационната жалба "Маринов" ЕООД в дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1100817/27.04.2011 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която за 2006 г. е определен корпоративен данък 9286,55 лв. със съответни лихви, за 2008 г. е определен корпоративен данък над 926,67 лв. със съответни лихви и за м. 4.2008 г. е определен ДДС над 926,67 лв. със съответни лихви като е отхвърлил жалбата в останалата й част. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите в РА за определяне на дължим ДДС за м. 4.2008 г. в размер 22 500 лв. с лихви и е приел, че в тази част предвид заключението на вещото лице дължимият ДДС е 926,67 лв. За да направи този извод съдът е възприел заключението на вещото лице, оценило продадения имот на дъщерите на Маринов - управител на ревизираното лице на 100 100 лв. Приел е, че едната от тях е служител на ревизираното лице, поради което е налице свързаност по § 1, т. 3, б. "б" ДОПК, поради което предвид чл. 80 § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност са налице условията за определяне на дължим ДДС по пазарна цена на сделката върху половината от стойността. Приспаднал е внесеният данък по сделката и е получил дължим за внасяне ДДС 926,67 лв. Решението в тази част е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че е налице свързаност между ревизираното лице и едната дъщеря на Маринов, която е работник в ревизираното дружество, прехвърлител на имота. Верни са изчисленията на дължимият данък, направени от съда. Неоснователен е доводът на касатора, че редакцията на чл. 80 § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета позволява да се приложи чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС в приложимата за 2008 г. редакция и по отношение на другата дъщеря на управителя. За нея не са налице условията на чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС и § 1, т. 3 ДОПК. Директивата в чл. 80 § 1 не създава права, а задължения за лицата, доставчици на стоки, за които с получателите по доставката съществуват семейни или други близки лични връзки, поради което не би могъл чл. 80 § 1 б. "а" от Директивата да има директен ефект и да е пряко приложим. С директен ефект се ползват нормите от директивата, създаващи права за лицата, каквато нормата в чл. 80 от Директивата не е. Нормите създаващи задължения не се ползват с директен ефект и не са пряко приложими. В частта за определен корпоративен данък за 2006 г. в РА е увеличен финансовият резултат на дружеството с 61 910,31 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 13 - 16 ЗКПО (отм.), чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 18, ал. 3 и § 1, т. 11 ЗСч и т. 4.4. от Общите разпоредби на Счетоводните стандарти за малки и средни предприятия, представляваща стойност на придобито предприятие на ЕТ "Ивайло - Марин Маринов" от "Маринов" ЕООД по договор от 31.07.2006 г. Стойността на предприятието е определена по пазарни цени, тъй като прехвърлителят и приобретателят по договора имат един и същ управител. По чл. 13 ЗКПО (отм.), когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си отношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. В ревизионното производство предвид чл. 16 ЗКПО (отм.) е назначена експертиза, която е определила стойност на предприятието от 61 910,31 лв. В РА е прието, че предприятието на едноличния търговец е придобито безвъзмездно, поради което е увеличен финансовият резултат за 2006 г. с цялата му стойност на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч и т. 4.4 от Общите разпоредби на Счетоводните стандарти за малки и средни предприятия. Поради увеличението на финансовия резултат е определен корпоративен данък за 2006 г. 9425,68 лв., от който за внасяне 9286,55 лв. с лихви. Съдът е приел, че цената на предприятието по договора и анекса от 33 072 лв. е отнесена като крайно салдо в сметка 107-сметка на собственика по оборотна ведомост към 23.08.2006 г. в размер 215 414,10 лв. Предвид заключението на вещото лице е приел, че неправилно в РА е прието, че прехвърлянето на предприятието е извършено безвъзмездно, щом е отразена цената по анекса към договора в сметка 107-сметка на собственика, макар че не е платена. Със счетоводното отразяване по сметка 107-сметка на собственика за предприятието е отразено задължение в този размер. Приел е също, че неправилно в РА е увеличен финансовият резултат на дружеството с цялата стойност на придобитото предприятие, определена от ревизията без да е доказано, че сделката между свързани лица е сключена при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица. Изводът е неправилен. Счетоводната експертиза, приета от съда е определила пазарна цена на предприятието като съвкупност от права и задължения в размер 36 737 лв. Съгласно т. 4.4. от Общите разпоредби на Счетоводните стандарти за малки и средни предприятия, приход е нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал. След като цената на придобитото предприятие е отразена като задължение в сметка 107-сметка на собственика, по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч следваше дружеството да отрази приходите от сделката по придобиването на предприятието. Неотразяването на извънредния приход от това придобиване оказва влияние върху размера на печалбата по чл. 13 ЗКПО (отм.) и необосновано съдът е приел, че не са налице условията на чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 13 ЗКПО (отм.) за увеличение на финансовия резултат на предприятието с неотчетените извънредни приходи от придобиването на предприятието на едноличния търговец. В РА финансовият резултат за 2006 г. неправилно е увеличен с 61 910,31 лв. - стойност на предприятието по ревизионната експертиза. Увеличението на финансовия резултат на посоченото основание следва да бъде с 36 737 лв. по установената стойност на предприятието като съвкупност от права и задължения от съдебната счетоводна експертиза, която съдът правилно е кредитирал като обоснована. За 2006 г. след корекциите и увеличение на финансовия резултат с 36 737 лв. финансовият резултат е печалба 37 664,53 лв., за която дължимият корпоративен данък от 15% е в размер 5649,68 лв., от който са внесени 139,13 лв. и остават за внасяне 5510,55 лв., а лихвите се намаляват съответно на 2884,23 лв. Решението в тази част следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2006 г. 5510,55 лв. с 2884,23 лв. лихви и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която за 2006 г. е определен корпоративен данък 5510,55 лв. с 2884,23 лв. лихви. В останалата част на решението за отмяна на РА в частта за определен по-висок данък и лихви, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В РА е увеличен финансовия резултат за 2008 г. на дружеството с 9842,66 лв. и с 21 666,68 лв. на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ДОПК, чл. 4, ал. 1, т. 1 и 4 ЗСч, чл. 78, чл. 15 и 16 ЗКПО, тъй като са налице данни за укрити приходи. Сумата 9842,66 лв. представлява разлика между неотчетени приходи от реализация на горива при приложен среден процент на рентабилност 8,11% и съответстващите неотчетени разходи за придобиване на горивата. За да отмени РА в тази част съдът е приел, че не е доказано дружеството да е извършвало търговия с горива, нито да е имало съответните разрешения за извършването й, нито получаването на горива от ревизираното лице. В РА подробно е проследен механизмът на закупуване на горива от "Петрол" АД по договор, сключен с ЕТ "Ивайло-Марин Маринов", на 18.07.2006 г., с анекс от същата дата, подпечатан от "Маринов" ЕООД. Издадени са фактури от "Петрол" АД на ревизираното лице за зареждане на гориво, отразени в дневниците за продажби на доставчика. Плащането по тях е извършвано с карта "Транскарт", издадена на ревизираното лице. Обосновано органите по приходите са отхвърлили възражението на ревизираното лице, че зарежданото гориво е за лични нужди и не е търгувано с него, след като фактурираните количества горива, надхвърлят значително личните нужди на собственика и производствените нужди на управляваното от него дружество. Ревизираното лице не е отразило фактурите за получените около 40 т горива, нито е издало фактури при разпореждането с горивата. Доставните фактури от "Петрол" АД установяват закупени значителни количества горива от ревизираното лице, разходите за покупките не са осчетоводени, както и приходи от продажбата им. В преписката е приложено решение № 2611/22.02.2012 г. по адм. д. № 6984/2011 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 821/5.04.2011 г. по адм. д. № 4101/2010 г. на АС - Варна, с което е оставен в сила РА № 1001482/1.09.2010 г. на ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдената при обжалването по административен ред, с която са определени задължения по ЗКПО за 2007 г. и по ЗДДС за 2007 г. и за м. 1 - 3 и 5 - 12.2008 г. на "Маринов" ЕООД. В цитираните влезли в сила решения е установен размер на дължимия ДДС за посочените периоди от 2008 г. след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия. В мотивите на решенията е приета фактическа обстановка за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради неотразяване на фактури за закупени горива от "Петрол" АД от ревизираното лице по сметка 304 - стоки за 2008 г. Мотивите относно фактите установени във влезлите в сила решения представляват доказателство в настоящия процес относно същите факти, наред с останалите доказателства по делото, които съдът дори не е обсъдил. Необоснован е изводът на съда за незаконосъобразно увеличение на финансовия резултат за 2008 г. със сумата 9842,66 лв. В тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да се отхвърли жалбата против РА. За 2008 г. финансовият резултат е увеличен и със сумата 21 666,68 лв., представляваща разлика между пазарната оценка на имот в размер 112 500 лв., продаден от ревизираното лице на дъщерите на управителя по нотариален акт от 9.04.2008 г. и отчетените с фактура от 1.08.2008 г. приходи от продажбата 90 833,32 лв. В РА е прието, че сделката е извършена между свързани лица в отклонение от данъчно облагане по чл. 15 и 16 ЗКПО. Имотът е препродаден впоследствие за 230 000 евро на трето лице. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че в случая е налице отклонение от данъчно облагане. Възприел е като обосновано заключението на оценителната експертиза, по което пазарната цена на имота е 100 100 лв. и правилно е определил сумата за преобразуване на финансовия резултат по чл. 16, ал. 1 и чл. 78 ЗКПО като разлика между пазарна и фактурирана цена на имота в размер 9266,68 лв. Определил е дължимият данък за 2008 г. на 926,67 лв. като е включил само това увеличение на финансовия резултат. В РА увеличението на финансовия резултат по това перо е 21 666,68 лв., от което като се извади дължимото увеличение от 9266,68 лв. се получава неправилно увеличение с 12 400 лв. От определената в РА облагаема печалба от 82 988,82 лв. като се спадне неправилното увеличение с 12 400 лв. се получава облагаема печалба от 70 588,82 лв., за която дължимият данък е 7058,88 лв. Внесен е корпоративен данък 5147,95 лв. и остава дължим за внасяне за 2008 г. корпоративен данък 1910,93 лв., а дължимите лихви са 433,24 лв., изчислени съответно. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2008 г. от 926,67 лв. до 1910,93 лв. и са отменени лихвите под 433,24 лв., и в тази част следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. В останалата част по това перо решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 647,41 лв. и на 47,79 лв. разноски за депозит, изчислени съразмерно на отхвърлената част от жалбата срещу РА - общо 695,20 лв. разноски. Дружеството има право на разноски за двете инстанции, изчислени съразмерно на уважената част от жалбата в размер 2204,24 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати разноски на дружеството 1509,04 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,