Определение № 1481 от 28.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 429/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника по делото ОРЛИ ДИСТРИБЮШЪН (ФРАНЦИЯ) против определение № 389 от 24.11.2025г. по в.ч.т.д. № 626/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която като краен резултат е отхвърлено искането му за присъждане на разноски в размер на 3840 евро с вкл. ДДС. В тази част с въззивното определение: 1/ е отменено определение № 131/ 23.09.2025г. по т.д. № 14/2025г. на ОС-Смолян, в частта, с която „Булпласт“ ЕООД е осъден да заплати на ОРЛИ ДИСТРИБЮШЪН –ФРАНЦИЯ /SAS ORLY DISTRBUTION- E.LECLERC, FRANCE/ разноски за първоинстанционното производство в размер на 1920 евро, и молбата по чл.248, ал.1 ГПК на ОРЛИ ДИСТРИБЮШЪН – ФРАНЦИЯ за присъждане на разноски от 1920 евро е оставена без уважение 2/ е оставена без уважение частната жалба на ОРЛИ ДИСТРИБЮШЪН – ФРАНЦИЯ против определение № 131/ 23.09.2025г. по т.д. № 14/2025г. на ОС-Смолян, в частта, с която „се желае присъждане на разноски за разликата от присъдените 1920 евро с вкл. ДДС до притендираните от 3840 евро с вкл. ДДС“. Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага становище, че правото на разноски, съгласно чл.78, ал.4 ГПК, на ответника при прекратяване на производството по делото, не е обвързано със срок и може да бъде направено искане до съда, както и то да бъде подкрепено с доказателства до приключване на производството пред съответната съдебна инстанция, като производството пред съответната инстанция приключвало с влизане в сила на определението за прекратяването му. Позовава се на определение № 3186 от 11.11.2025г. по ч.т.д. № 2092/2025г. на II т.о. на ВКС. Твърди, че разноските са заявени с отговора на исковата молба, като е представил и доказателства за извършването им. С последваща молба и преди приключване на производството пред първа инстанция, са представени всички документи, които доказват както сключване на договор за правна помощ с правна кантора във Франция, така и договор за правна помощ с преупълномощения български процесуален представител и съответните доказателства за заплащане на възнаграждението. Разноските били извършени с оглед предявения иск, като не са начислявани към този момент командировъчни и пътни разходи. Електронният документ бил създаден на 23.04.2025год., поради което и номерът му започва по този начин 23042025.... По-долу в документа е посочен и референтния номер на ДСК, който започва със същите цифри. В допълнение посочва, че първоинстанционният съд е присъдил сумата от 1600 евро, след като е дал възможност да се представи доказателство за превод на представените доказателства, с което на това счита, че съдът е продължавал срока за представяне на доказателства за извършените разноски. Моли да се вземе предвид и че разноските по делото включват и нововъзникнали обстоятелства, като обжалване на акта по прекратяване на производството, както и подаване на отговор против частната жалба против определението по разноските, като казусът е в областта на международното частно право, и че комуникацията се е осъществявала на френски език с френското дружество. Иска се присъждане на разноски в размер на 3840 евро, за което били приложени необходимите доказателства. Претендира и разноските за касационната инстанция - д.т. в размер на 15 лв. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „БУЛПАЛЕТ" ЕООД, в писмен отговор изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт и за липса на предпоставките за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Пред Окръжен съд – Смолян е образувано т.д. № 14/21.02.2025г. по искова молба на „БУЛПАЛЕТ“ ЕООД срещу SAS ORLY DISTRBUTION- E.LECLERC, FRANCE /ОРЛИ ДИСТРИБЮШЪН -ФРАНЦИЯ/. С определение № 115/25.07.2025г. по т.д. № 14/2025г. на ОС - Смолян производството по делото е прекрътено, тъй като първоинстанционният състав е намерил, че българският съд не е международно компетентен. С определение № 131/23.09.2025г. по същото дело е уважена депозирана от ответника молба по чл.248 ГПК до сумата от 1920 евро с вкл. ДДС /1600 евро адвокатски хонорар и вкл. ДДС/, като е отхвърлено искането до пълния претендиран размер от 3840 евро /3200 евро адвокатски хонорар и вкл. ДДС/. Окръжният състав е констатирал, че с първия отговор на исковата молба ответникът е поискал да му бъдат присъдени съдебни разноски от 4600 евро, за които щял да представи доказателства при първа възможност; същото искане било направено и с втория отговор на исковата молба на 13.06.2025г., към който била приложена фактура за сумата от 3840 евро с ДДС, но не и доказателства за извършен банков превод. Към молбата на ответника от 11.09.2025г. се представят документ за извършен банков превод за 1600 евро с дата 25.04.2023г. С определение № 389/24.11.2025г. по в.ч.т.д. № 626/2025г. АС - Пловдив е оставил без уважение частната жалба на ОРЛИ ДИСТРИБЮШЪН, ФРАНЦИЯ против определението по чл.248 ГПК, с която се желае присъждане на разноски за разликата от присъдените 1920 евро /1600 евро и вкл. ДДС/ до претендираните 3840 евро /3200 евро и вкл.ДДС/ и същевременно по частна жалба на „Булпалет“ ЕООД е отменил първоинстанционното определение в осъдителната му част. Въззивният състав е посочил, че доказателствата за разноски са представени по делото едва след постановяване на прекратителното определение. Взел е предвид факта, че самият ответник е направил изрично възражение за компетентността на българския съд и е бил наясно с възможното прекратяване на производството, но не е инициирал представяне на доказателства за сторени разноски своевременно или в разумен срок. В отговора на исковата молба се сочи, че са сторени разноски и е уведомен съда, че ще се представят доказателства за тях при първа възможност, волеизявлението е отправено на 22.04.25г. - три месеца преди постановяване на прекратителното определение. Счетено е, че ответникът е проявил процесуална пасивност и е приложил доказателства за сторени разноски едва след произнасянето на съда, с което се прекратява производството по делото. Отделно от това се сочи, че доказателства за реално извършени разноски липсват, изключая сумата визирана в превода на 1600 евро. Същевременно относно сумата от 1600 евро, въз основа на приложения на л.173 към т.д. № 14/2025 на ОС - Смолян документ със сгрешен превод от английски език, е намерил, че датата на вальора е 25.04.23г., а не 23.04.2025г., съгласно приложения от страната платежен документ на л.148 към т.д. № 14/2025г. на ОС- Смолян. Въз основа на горното, съдът е заключил, че не е доказано адв. Р. да е получил претендираните 3840 евро, включая присъдената с първоинстанционното определение сума от 1920 евро. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК относно следния правен въпрос: „Кой е последния момент, в който могат да се представят доказателства за извършени разноски при прекратяване на делото, и даването на указания за представяне на доказателства за извършени разноски или превод на съществуващи документи по делото на чужд език, представлява ли определение на съда за продължаване на срока за представяне на такива доказателства изискването на такива доказателства или даден допълнителен срок, в който представянето на допълнителни доказателства за извършени разноски, се счита редовно по делото?“ Твърди се, че въззивното определение е явно несправедливо и противоречи на следната съдебна практика: определение № 3186/11.11.2025г. по ч.т.д.№ 2092/2025г. на II т.о. на ВКС, определения по т.д. № 738/2024г. на I т.о. на ВКС, определение по ч.т.д. № 1433/2024г. на II т.о. на ВКС, определение по гр.д.№ 2407/2024г. на I г.о. на ВКС, определение по ч.т.д. № 1433/2024г. на II т.о. на ВКС, определение по гр.д. № 1706/2023г. на III г.о. на ВКС и др. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като формулираният от касатора въпрос „Кой е последния момент в който могат да се представят доказателства за извършени разноски при прекратяване на делото?“ е обусловил изхода на спора, като съдържащото се в атакувания акт разрешение противоречи на дадения отговор на този въпрос в практиката на ВКС. В съдебната практика по постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК съдебни актове са разгледани и частни хипотези на приключване на съдебния процес с определение за прекратяване на производството по делото преди да е даден ход на устните състезания по делото. Съгласно същата /определение № 246/14.06.2022 по ч.т.д. № 665/2022 на 1-во т.о. на ВКС и др./, когато делото е прекратено преди провеждане на открито съдебно заседание, то правото на разноски може да се реализира само с отправено искане по чл.248 ГПК. Също така с определение № 439/25.11.2020 г. по ч.т.д. 1389/2020 г. на ВКС, както и изброените в него определения по приложението на чл.78, ал.4 ГПК, при прекратяване на производството по делото, ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски. Няма законово задължение искането за присъждане на разноски да се направи с отговора на исковата молба, нито е въведено от законодателя задължение да се представят с отговора на исковата молба доказателства за извършените разноски. Ако производството по делото е прекратено в закрито заседание, ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за направените от него разноски в срока и по реда на чл.248 ГПК. Разноските следва да са във връзка с производството, т.е. да са извършени до момента на прекратяване на производството по делото. Също така съгласно трайната практика на ВКС /определение № 60447/14.12.2021 по ч.т.д. № 2457/2021 на 1- во т.о. на ВКС и др/ ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК само когато разноските са извършени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото, какъвто е настоящият случай. Посочената практика на ВКС се споделя изцяло от настоящия състав. С молба вх. № 2320/13.06.2025г. /л.112 към т.д. № 14/2025 на ОС - Смолян/ ответникът чрез процесуалния си представител адв. Ф. Р. Р. е поискал от съда да му се присъди сумата от 4600 евро, представляваща извършени съдебни разноски, включващи адвокатско възнаграждение и такси за превод на документ, както и всички разходи. В тази връзка е представил приложената на л.122 към т.д. № 14/2025 на ОС-Смолян фактура № 2110464 от 07.05.2025г., издадена от „ОКТО АДВОКАТИ“ по дело ОРЛИ ДИСТРИБУЦИЯ/ [улица] евро без ДДС или 3840 евро с ДДС. С молба вх. № 2941/21.07.2025г. /л.136 към т.д. № 14/2025 на ОС- Смолян/ ответникът отново е поискал от съда да му бъдат присъдени разноски, като не прилага други документи, удостоверяващи тяхното извършване. След постановяване на прекратителното определение № 115/25.07.2025 по т. д. № 14/2025 на ОС-Смолян, в което липсва диспозитив относно разноските, ответникът с молбата по чл.248 ГПК вх.№ 3115/01.08.2025г. представя документ /л.148/, удостоверяващ извършен превод на 23.04.2025г. в размер на 1600 евро от „ОКТО АДВОКАТИ“ към Ф. Р. Р.. Датата на банковия платежния документ е неправилно разчетена от въззивния състав като 25.04.23г., без да се съобрази, че изписването на датата на вальора в банковите платежни документи е със следната последователност: година, месец, ден от месеца; като независимо, че в превода на документа е допусната техническа грешка по отношение на датата, съдът е следвало да съобрази оригинала, доколкото датата в него е изписана само с цифри и следователно не се нуждае от превод. Предвид установените факти и дадения отговор на правния въпрос, ответникът своевременно е представил с молбата си по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на прекратителното определение доказателства за заплатено на 23.04.2025г. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1600 евро, поради което тези разноски следва да му бъдат присъдени в полза на касатора, на основание чл.78, ал.4 ГПК. За разликата от 1600 евро до пълния претендиран размер от 3840 евро искането е неоснователно, тъй като до изтичането на срока по чл.248, ал.1 ГПК доказателства за заплащането на тази разлика не са представени, като приложената по делото фактура не е платежен документ. Следва да се има предвид, че дори да се дължи ДДС, той се счита включен в платената сумата от 1600 евро за адвокатско възнаграждение, но дори в нея да не е вкл. ДДС, съдът не може да осъди насрещната страна над размера на платената сума, начислявайки ДДС, тъй като отговорността за разноските по чл.78 ЗЗД обхваща само реално заплатените такива до размера на плащането, в случая плащането е за 1600 евро, а не за 1920 евро. Настоящият състав на ВКС не възприема становището на касатора, че изискването от съда на превод на представеното с молбата по чл.248, ал.1 ГПК доказателство за разноските представлява продължаване на срока на страната за ангажиране на нови доказателства за направата и на други разноски. Определението на съда е постановено в изпълнение на задължението му по чл.185, вр. чл.101 ГПК и не представлява определение по чл.63 ГПК. Продължаване на срок за ангажиране на доказателства става само след като съдът изрично е сезиран от страната с искане за това и то преди изтичане на първоначалния срок, при позоваване на страната на уважителни причини и извършване на преценка от съда с изричен акт за наличието на такива, какъвто не е настоящият случай. Предвид изложеното, въззивното определение по чл.248 ГПК е частично неправилно за сумата от 1600 евро - заплатени от ответника по исковете разноски за адвокатски хонорар за пърноинстанционното производство, за които своевременно са представени доказателства по делото, за която сума актът следва да бъде отменен, а в останалата обжалвана част – оставен в сила Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд