Определение № 7525 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от В. И. Ч., от гр. София, чрез процесуалните й представители адвокатите В. Христова и В. Хаджиев, срещу определение № 19616/20.05.2026 г. постановено по адм. дело № 5532/2026 г. на Административен съд София-град /АССГ/, второ отделение, 31-ви състав, с което е отхвърлено искането й за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РОБ26-РД09-085/16.04.2026 г. на кмета на район "Оборище" при Столична община /СО/. Изложени са доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, по които се претендира отмяната му. Ответникът - кметът на район "Оборище" при Столична община, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт И. Петкова, в писмено възражение оспорва частната жалба като неоснователна и прави искане за оставяне в сила на обжалваното определение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на В. И. Ч., подадена чрез процесуалния й представител адвокат В. Христова, срещу заповед РОБ26-РД09-085/16.04.2026 г. на кмета на район "Оборище" при СО, с която на посочено правно основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/, е прекратено наемното правоотношение с частния жалбоподател по отношение на жилище, находящо се в гр. София, [адрес], възникнало въз основа настанителна заповед № РОБ17-РД09-79/21.04.2017 г., издадена от същия административен орган и сключен договор за наем № РОБ17-Д666-21/07.06.2017 г., като на лицето е предоставен едномесечен срок от връчване на заповедта за освобождаване на заеманото общинско жилище. В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на атакуваната заповед, отхвърлено с определението, предмет на настоящото производство. За да постанови този правен резултат, по същество първоинстанционният съд приема, че при липсата на доказателства за вероятното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, искането за спиране е недоказано и като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Според приложимата в случая разпоредба на чл. 46, ал. 5 ЗОбС, обжалването на процесния акт не спира изпълнението му, освен ако съдът разпореди друго. Законът за общинската собственост не сочи основанията и реда, по които съдът може да спре изпълнението на заповед по чл. 46, ал. 1 ЗОбС. Поради това, както правилно е съобразила и първата инстанция, намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 3 и ал. 4 АПК, в която са посочени основанията и редът, по които може да се спре предварителното изпълнение на административни актове, допуснато от законодателя в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма. В случая искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед РОБ26-РД09-085/16.04.2026 г. на кмета на район "Оборище" при СО, правилно е прието за допустимо, но неоснователно от административния съд. Съгласно чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, при произнасянето на съда по искане за спиране на допуснато по силата на отделен закон предварително изпълнение, следва да бъде установено, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди, което, както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая не е сторено. Искането за спиране, с което е сезиран АССГ, не съдържа фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на вреди, нито с него са представени доказателства за техния вид и размер, което препятства преценката относно евентуалната им значителност или непоправимост. Посочените в частната жалба доводи също не налагат извод, че е възможно на оспорващата да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди, още по-малко такива, които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презумирания от законодателя, чрез въвеждане на правилото на чл. 45, ал. 2 ЗОбС, държавен и обществен интерес от изключване на суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта по ал. 1 от същата разпоредба. От приложените по делото като част от административната преписка, писмени доказателства /сред които декларация вх. № РОБ25-ГР94-1206/12.12.2025 г. за доходи от трудови правоотношения от 09.02.2024 г. и справка от Национален статистически институт/ се установява, че една четвърт от общия годишен доход на В. Ч. може да покрие разхода за пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на нейните нужди, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата /до 25 кв.м жилищна площ/, което опровергава възраженията й, че месечният й доход не й позволява да си осигури алтернативно жилище при съществуващите пазарни условия в района. Този извод не се разколебава и от представената пред касационната инстанция служебна бележка изх.№ 637Т589/29.05.2026 г., съдържаща данни за размера на полученото от жалбоподателката нетно възнаграждение за месец април 2026 г., възлизащ на 896.03 евро. Без правно значение за дължимата от съда преценка за наличие на условията по чл. 166, ал. 2 АПК са и данните за образуваното по жалба на В. Ч. срещу решение изх.№ РО626-ГР04-200 (44)/03.04.2026 г. на кмета на район "Оборище" при СО, дело пред АССГ, както и релевираните от нея пред първоинстанционния съд доводи, че изпълнението на процесната заповед би довело до необходимост от образуване на последващи граждански и административни дела, за възстановяване на вложените от нея в общинското жилище финансови средства и заплащането на обезщетение за вреди по реда чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с изложеното, общо сочените от жалбоподателката в искането, обективирано в жалбата й до АССГ, фактически основания, изключват възможността да се приеме, че в случая са изложени твърдения за понасянето на конкретни вреди от предварителното изпълнение на атакувания административен акт, и както правилно е съобразил и административният съд, с него не са представени никакви доказателства в тази насока, включително за осъществени ремонтни дейности на жилището. Предвид разпределението на доказателствената тежест, сами по себе си релевираните от оспорващата доводи, че незабавното изпълнение на процесната заповед ще доведе до лишаване от единственото й жилище и остането й без дом не обосновават извода, че е възможно да й бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди. Непротиворечиво в съдебната практика на ВАС се приема, че значителната вреда /по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК/ винаги следва да е обективна, числово измерима и установена с представени от оспорващия доказателства, каквито, както беше посочено по-горе, в случая не са налице. В същото време от данните по делото не се установява и другата хипотеза по цитираната норма - наличието или реалната опасност от настъпването на труднопоправима вреда, тъй като в тази категория не попадат вредите от материално или финансово естество. В противовес с изтъкнатите в касационната жалба доводи, настоящият касационен състав намира за обосновано и съответно на закона заключението на АССГ, че естеството и последиците на оспорения административен акт налагат извод за липсата на основание за спиране на предварителното му изпълнение, тъй като то не може да причини на оспорващата значителни или труднопоправими вреди. Още повече, че предварителното изпълнение на процесната заповед прави възможно преди влизането й в сила единствено издаването на последваща заповед за изземване на имота при условията на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, която на свой ред ще подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Затова, неоснователно е възражението на оспорващата, изтъкнато в частната жалба, че с предварителното изпълнение на акта за прекратяване на наемното правоотношение се нарушава гарантираното в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, право на неприкосновеност на нейното жилище. По изложените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав счита, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед законосъобразно е оставено без уважение, а оттам и че обжалваният съдебен акт, като правилен, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,